Моите Велики магнезиеви (пре)открития

КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО

За 12-тия елемент от Менделеевата таблица, кръстен на едноименна провинция в Гърция, е казано и изписано толкова много, че дори самият аз се изненадах от себе си, че намирам причини да му отделя няколко реда. Това, което ме накара да го направя, е фактът, че въпреки прочетеното през годините, благодарение на няколко пасажа в една книга, отново проучих митовете и фактите около този толкова разпространен алкалоземен метал, а като резултат – направих някои малки, но и по своему велики лични (пре)открития за това колко е важен той за нашето цялостно здраве и добро физическо (и не само) състояние. Вече се досещате, че иде реч за магнезия.

ПОРЕДНАТА КНИГА ИЛИ НЕ СЪВСЕМ

Част от изненадата около началото на пътешествието ми по пътя на магнезия дойде от това, че поводът за него стана книга, която бе издадена доста отдавна – „The Protein Power Lifeplan“ на Майкъл и Мери Дан Ийдс, видяла бял свят в началото на вече далечната 2000 година или преди цяло пълнолетие. (Това е едно от продълженията на създадената четири години по-рано „The Protein Power“ от същите автори, преведена и издадена в България от ИК „Бард“ като „Мощта на белтъчините“).

Прелиствайки оригинала на въпросното четиво, посветено на т.н. палео хранителен режим и поставящо акцент най-вече върху приема на протеини (отдавна изместен при „модните“ тенденции в храненето от „кетоманията“ и наблягането на богати на мазнини храни), вниманието ми бе привлечено от това, че авторите отделят цяла една глава не на нещо друго, а точно на магнезия. И както се оказа в последствие – го правят никак не случайно.

ВЪВ ФОКУСА НА ВНИМАНИЕ

Авторите на споменатото популярно издание в областта на диететиката, между другото и двамата лекари по професия, обличат в думи по красноречив начин мнението си за важната роля на магнезия за човешкото здраве. Правят го и като казват нещо просто, но наистина впечатляващо – ако трябваше да препоръчат приема само на една единствена хранителна добавка, то това би бил именно магнезият.

Ако се замислим, причини за това не липсват – всеки от нас е чел за обедняването на почвите в резултат на модерните селскостопански практики (при които, например, като торове се внасят само някои вещества, а използваните като хранителни източници животни се отглеждат при неестествени за тях условия и начин на хранене), за дисбалансите в диетата на съвременния човек (който по всичко личи отдавна се е отдалечил от здравословните нива в приема на високовъглехидратни, зърнени, млечни,  съдържащи нездравословни мазнини, пребогати на сол и промишлено преработени храни), за последиците от продължителния дефицит на магнезий (започващи от неприятни мускулни крампи и стигащи до сериозни сърдечно-съдови и метаболитни предизвикателства). 

Въпреки цялата налична информация за всичко казано по-горе, голяма бе изненадата ми да прочета за едно от най-важните според докторите Ийдс потвърждения за важността на магнезия – патньорството му с калция. По-конкретно, за мен бе много интересно и полезно да науча, че при проучване на начина на хранене на древните хора, учените са установили, че нашите „прадеди“ са приемали приблизително еднакво количество калций и магнезий. За сравнение,  според авторите в наши дни съотношението при повечето хора е достигнало нива от 5:1 до 15:1 в полза на калция, и както става ясно, в ущърб на здравето ни. (Тук няма да обръщам специално внимание на резултатите от множество национални и международни проучвания, някои цитирани и в The Protein Power Lifeplan, които установяват колко широко разпространен е дефицитът на магнезий при съвременния човек – дали да го приеме за факт, съответно дали и как да провери това лично за себе си, намирам за въпрос на индивидуално решение на всеки един от нас.)

В подкрепа на извода за неблагоприятните последици от дисбаланса на калция и магнезия, авторите на книгата цитират, че корелация с недостига на приеман магнезий е установена и научно доказана при състояния като сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно налягане, астма и хроничен бронхит, проблеми с въглехидратната обмяна (включително т.н. метаболитен синдром), синдром на хроничната умора, мигренно главоболие, мускулни крампи, депресивни и други нежелани психо-емоционални състояния.

Наистина бях впечатлен да прочета споделеното от авторите, че една от причините за значимия ефект на магнезия за човешкото здраве е ролята му за регулиране нивата на калция в телата ни. Като ярък пример в тази насока те дават кампаниите за борба с остеопорозата при жените над 40-годишна възраст и съветите колко е важно те да приемат големи количества калций, с храната, а и с добавки към нея, за да са здрави костите им. Това, което често се забравя при тези кампании обаче е, че костното здраве зависи не само от калция, но и от магнезия, както и от още цяла сложна симфония от вещества (молибден, бор, фосфор, достатъчно пълноценен протеин, изграждащи костна тъкан хормони и пр.). Както и че приемането на големи количества калций без магнезий още повече задълбочава магнезиевия дефицит и приближава вече споменатите отклонения от оптималното здравословно състояние. (Тук вероятно мнозина се досещат за прочетени материали, според които в страните с най-високо потребление на богатите на усвоим калций млечни продукти процентът на хората, страдащи от остеопораоза е най-висок.)

Подобни пропуски авторите считат, че най-често са налице и при лечението с диуретици, включително на повишено кръвно налягане. И го обясняват с това, че завишеното отделяне на вода допълнително лишава тялото от магнезий и засилва дефицита на този елемент. И ако тази последица не се коригира с допълнителен прием на магнезий, както обичайно се прави по отношение на калия, е възможно подобна терапия всъщност да влоши или усложни третираното състояние, вместо да спомогне за неговото лекуване.

Обяснението на описания феномен на магнезиево-калциево партньорство се оказва не толкова сложно. Освен ролята му да прави костите здрави, калцият има функцията на критично важен стимулиращ компонент в генерирането на електрически импулси в много телесни тъкани – особено в сърцето, мускулите, мозъка и нервите. Този елемент „обитава“ най-вече течността, която е извън клетките. Там, както изглежда, е и мястото където клетките искат той да си остане докато не бъде „призован“. Когато калцият е необходим за създаване на електрически импулси, клетките отварят миниатюрни канали в своите клетъчни мембрани, за да приемат точно определен брой калциеви йони.

Навлизането на тези йони води до промяна на електрическия заряд на клетката и създава искрата за предаване на електрически импулс. Веднага след като калцият свърши тази своя важна задача обаче, клетките го извеждат навън. Всъщност, според авторите на The Protein Power, вътре в клетката калцият е толкова токсичен, че клетката изразходва огромно количество енергия, за да го държи на правилното му място – извън нея. А когато твърде много от него влезе и остане вътре, се случват крайно неприятни неща.

Оказва се, че много от споменатите по-горе заболявания могат да се развият и защото строгата регулацията на калциевите канали не успява да сработи и позволява нежелано навлизане на калций вътре в клетките. А повишаването на нивата на калций в клетката активира системите ѝ за производство на енергия, което има различни ефекти в зависимост от това коя тъкан е засегната. Например, навлизането на калций в гладките мускулни клетки в коронарните артерии на сърцето може да доведе до артериален спазъм и гръдна болка, позната като ангина. А свръхстимулирането на клетките на мозъчните артерии може да доведе до мигренно главоболие. В дроба ефектът би могъл да е бронхоспазъм, астма и други подобни неразположения.

Друг водещ до изумление факт, изложен в книгата е, че фармацевтичните компании са впрегнали огромен ресурс в изнамирането на разнообразни химически средства да се предотврати прекаленото навлизане на калций в клетките. Тези лекарства, наречени блокери на калциевите канали, са сред най-разнообразните лекарствени препарати на пазара, одобрени за третиране на широк кръг от симптоми – за облекчаване на гръдна болка и мигрена, за лечение на високо кръвно налягане, намаляване пристъпите на астма, дори за облекчаване на хремата, съпровождаща много алергии.

Споменатото изумление, а и причината авторите да озаглавят главата „Чудото на магнезия“, идва от това, че именно магнезият е естественият ограничител на навлизането на калция вътре в клетките. И следователно, достатъчните нива на магнезий вътре в клетката предотвратяват влизането на калций отвън. Ако обаче вътреклетъчните нива на магнезий станат недостатъчни, калцият вече може да навлиза безпрепятствено и това определено създава проблем. В потвърждение, изследователите многократно са установявали ниски нива на магнезий в клетките при пациенти, страдащи от всяко едно от състоянията, при което се изписват лекарства, съдържащи блокери на калциевите канали.

И обратното – тези състояния се повлияват отлично от допълнителен прием на магнезий. Това е причината в съвременната медицинска практика все по-често на страдащите от описаните дисбаланси да се дава именно магнезий (включително венозно при спешни случаи). Авторите на The Protein Power също споделят, че рутинно използват магнезий в работата със своите пациенти, а също така им го препоръчват като добавка, понякога дори още преди да са станали „пациенти“. И по думите им, това е изключително успешно – дори при случаи на критично високо кръвно налягане и други животозастрашаващи състояния.

Що се отнася до възможностите за повишаване приема на магнезий, като такива авторите сочат изборът на подходящи води (да, и тук е необходимо да се следи за съотношението между калция и магнезия), включването в менюто на повече храни, богати на магнезий (най-общо ядки, семена, млечни, тъмнозелени и зеленолистни зеленчуци) или най-добре – приемът на добавки с магнезий.

Във връзка с последното, докторите Ийдс подчертават важността на решението каква точно добавка ще се предпочете от множеството налични на пазара продукти. Сред причините за това те посочват различната им степен на усвояемост от организма и факта, че някои от тях имат изразен слабителен ефект като странично действие. Според техния опит, добър вариант са добавките с хелатиран магнезий (т.е. свързан с аминокиселини или органични соли), при които има по-висока усвояемост (при тях се заобикаля преминаването през йонните канали в червата, където може да възникне конкуренция с други елементи, включително с калция). При въпросните хелатни форми лаксативният ефект обичайно също е по-слаб (макар да варира дори в рамките на споменатата категория) в сравнение с този при неорганичните форми на магнезий (като например магнезиев оксид и хлорид). Най-общо, те определят като приемливи опции добавките с магнезиев цитрат, малат и аспартат (като допълнение ще посоча, че други форми на хелатиран магнезий са лактата, оротата, таурината, глицината и пр.).

МОИТЕ (ПРЕ)ОТКРИТИЯ

От всичко открито за магнезия, както в книгата The Protein Power Lifeplan, така и по време на дошлото след прочита на главата за това вещество проучване, за себе си стигнах до редица важни прозрения, свързани с този елемент. Както за множеството му функции и роли в човешкото тяло, на физическо и на фино ниво, така и по-конкретно за значението на баланса между него и друг ключов елемент – калция.

Във връзка с действието на фино ниво, необятни са и приложенията на магнезиевите съединения като хомеопатични препарати. Като пример ще посоча добре познатия като Шуслерова сол №7 магнезиев фосфат, който дори в тази потенция е отлично средство за преодоляване на вътрешни противоречия в дадена система от взаимодействащи си части. Затова в психо-емоционален план може да помогне при състояния като силен стрес, фрустрация, чувство за вина и други прояви на дисонанс със същността ни. (Спирам дотук, защото на тези теми си заслужава да бъде посветен отделен материал.)

По отношение на магнезия в човешкия организъм, макар по въпроса да е казано много, всеки път се изненадвам колко дълъг всъщност е списъкът с функции на този елемент – например, едва ли ще попаднете на източник, в който да не се споменава за участието му като кофактор в над 300 ензимни реакции, важни за производството на енергия и редица други процеси (според авторите на The Protein Power магнезият участва в над 1000 ензимни реакции в тялото, като вероятно има и такива, които още не са открити). Към това можем да добавим важната му роля за регулирането на нервната система и успокоителния му и подобряващ настроението и съня ефект, значението му за транспорта през клетъчната мембрана на калиеви и калциеви йони, съществен и за детокскацията, и за мускулния тонус, и за предаването на съобщения между различни структури и компоненти на тялото… И още много други…

Като става дума конкретно за споменатото взаимодействие с калция, балансът между двата елемента се оказа в основата на много от неблагоприятните последици от недостатъчния прием и повсеместния дефицит на магнезий, характерен за съвременния човек. А те съвсем не се изчерпват с казаното от авторите на The Protein Power. Като пример в подкрепа на последното мога да посоча, че тялото често компенсира недостига на магнезий като „депонира“ част от калция от междуклетъчното пространство в различни органи и тъкани. А това може да означава образуването на конкременти в бъбреците и  жлъчния мехур, както и натрупването на калцификати и втърдявания, включително на стави, главни и периферни кръвоносни съдове, различни органи и жлези, които затрудняват тяхното функциониране и стават фактор и/или причина за развитие на множество дисбаланси. (Както се оказва, котлен камък образуват не само чайниците, ютиите и пералните.)

След всичко прочетено в The Protein Power Lifeplan и проучените след това информационни ресурси, един от най-важните лично за мен изводи конкретно за равновесието между калция и магнезия накратко е: Независимо от източника, който ще изберем (храни, напитки и/или добавки, със или без месни и/или млечни продукти), жизнено важно е да си осигуряваме определено количество калций всеки ден. Също толкова важно обаче е да не забравяме да правим това и по отношение на магнезия. Като помним, че ако вече сме с дефицит на магнезий (както според проучванията е при повечето хора), добре е да следим съотношението в приема на тези два минерала да е около 1:1 (това съотношение разбира се е различно при отделните хора – например, при някои случаи на по-изразени дефицити на Mg e възможно приемът му дори да е необходимо леко да превишава този на Ca).

Макар да звучи сравнително просто и ясно за разбиране, въпросният паритет в приеманите количества калций и магнезий не е никак лесен за постигане, особено при храните, които можем да закупим и на които се основава менюто на повечето от нас. Една от причините за това е фактът, че в много от богатите на калций храни (както млечните, така и редица ядки, семена, а и зеленолистни), съотношението надвишава 3:1 (а при някои храни като млечните доближава и 10:1) в полза на калция (което е и една от причините напоследък да се въздържам от прием на млечни храни).

А както изглежда, храните, при които едновременно се наблюдава високо съдържание и относителен баланс на Ca и Mg са по-скоро изключение – бадеми (бионаличният магнезий при тях леко преобладава), спанак и манголд (тук калцият е повече, но голяма част от него не е усвоим), някои салати, нетлъсто телешко (напр. контрафиле), пуешко (филе), пилешко (филе)… Като всяка една от тях също си има своите особености, които е добре да отчитаме (да, антинутриенти и разбалансиращи компоненти може да има и в най-полезната храна, всичко е въпрос на индивидуални специфики, взаимодействия и фини баланси – като например тези между омега 3 и омега 6 мастните киселини, аминокиселините лизин и аргинин, и пр.).

При посочената обективна трудност да постигаме важното за здравето ни съотношение между приеманите калций и магнезий само чрез храни и напитки, още по-голяма става значимостта на добавките, съдържащи героя на настоящия материал (поне в общия случай, има и изключения при хора с някои бъбречни и сърдечносъдови страдания). Към горното няма да забравя да добавя и работата с магнезий на хомеопатично ниво, която дори да се изразява само в прием на споменатата по-горе Шуслерова сол №7, има голям потенциал за въздействие върху тялото ни, както на физическо, така и на психо-емоционално ниво.

А добавките с магнезий са колкото разнообразни, толкова и различни със своите специфики и следователно потенциално полезни в различна форма и количество при всеки отделен човек (аз самият поне за момента съм се спрял на магнезиев диглицинат, но при някои мои близки предпочитан първи избор е магнезиевият цитрат). Но колкото и да е труден този избор, поне за себе си вече се убеждавам, че той е наистина необходим. И то не само като повод да се замислим… А и да предприемем конкретни действия, съответно да възприемем нови привички в дневния си режим. Все малки, но много важни лични стъпки към цялостно здраве и благоденствие!

Успех на всички по техния личен път на Велики магнезиеви (пре)открития! Бъдете здрави и здравелейте!

Забележка: Материалът няма за цел да дава медицински съвети или да замести консултацията с лекар или специалист в областта на диетологията. Приемането или отхвърлянето на изложените тук тези е въпрос на лично решение на читателите, които сами носят отговорност за последиците от своите действия, включително тези от тях, водещи до увеличаване на личната сила и свобода и подобряване на здравословното състояние, разбирано в най-широк смисъл.

Ако статията Ви е харесала, моля споделете я с бутончетата по-долу, за да достигне тя до повече хора. Благодаря Ви!