Тера инкогнита на храненето според кръвната група

Една от системите, която в най-голяма степен отчита и се опитва да обясни разликите в оптималния хранителен режим при отделните хора, е диетата според кръвната група. Макар че не е официално приемана от научната общност, теорията, зад която стоят д-р Д’Адамо и други по-малко известни негови колеги, се ползва със сравнително висока популярност както в специализираните среди, така и сред широката аудитория. Това, както и определени нейни успешни попадения, ме накараха да й обърна специално внимание в този материал.

В него ще изложа някои мои по-различни виждания за истинските причини за различията и реалните им измерения както в храненето, така и в здравословния начин на живот като цяло. Без да претендира за научност, а и нарочно избягващ иначе съществени препратки извън пределите на Земята, текстът със сигурност би могъл да наведе на размисли и да доведе до нови прозрения както противниците, така и привържениците на теорията. Той би бил полезен и за всички онези от нас, търсещи своя път към оптималното хранене и стил на живот.

BloodTypeDiet

За системата накратко

Теорията на храненето според кръвната група извежда отликите при отделните хора на база на допускания за начина и различните условия, при които са се формирали кръвните групи. За ключов разграничаващ фактор се приема и съдържанието на специфични защитни вещества в храните, които оказват дразнещо действие върху човешкия организъм (най-вече т.н. лектини).

За д-р Д’Адамо и колегите му, първата появила се група е нулевата. Въпросните автори защитават тезата, че представителите на тази група могат да се определят като наследници на първите хора – според тях древни ловци и събирачи. Като оптимален хранителен режим за тази група се сочи високопротеиновата диета с преобладаваща част на месните продукти (в т.ч. черен дроб). За неблагоприятни се считат зърнените и техните производни (включително всички тестени), както и всички онези храни, които затрудняват работата на щитовидната жлеза и забавят метаболизма (особено зеле и някои други кръстоцветни).

За А кръвна група се приема, че се е формирала по-късно, а нейните представители са произлезли от първите земеделци, установили се за постоянно и започнали да опитомяват някои култури. На тази основа, а и отчитайки някои особености на храносмилателната им система, правещи трудно смилането на месо, авторите на теорията допускат, че именно въпросната категория хора биха се чувствали най-добре на вегетарианска диета с минимален прием на месо и животински храни (включително млечни). Освен зеленчуците и плодовете, много от бобовите и зърнените храни се приемат за добър вариант (с изключение на пшеницата).

На свой ред, според Д’Адамо, като предшественици на хората от кръвна група B могат да се раглеждат номадите, появили се поради нуждата да се търсят нови плодородни територии. Вярва се, че в тяхното оптимално меню има място за повече храни (меса, яйца, плодове и зеленчуци), като само при тях за препоръчителни могат да се приемат млечните. Не са за предпочитане обаче храни, съдържащи определени лектини като птиче месо, леща и нахут, някои ядки, фъстъци и сусам. Категорично в черната листа са и пшеницата и продуктите от нея, включително печивата.

За хората от най-новата група според теорията, тези с кръв AB, се приема, че комбинират спецификите на групите А и В. Според повечето автори това означава, че те имат на разположение по-богат избор от храни, макар че зеленчуците, млечните и леките меса се сочат като оптимални. Като неприемливи се определят червените и птичите меса, елдата, царевицата, както и някои бобови, оказващи влияние на щитовидната жлеза.

Аргументите на противниците

Основните причини диетата според кръвната група да не е приета от научните среди е липсата на категорични данни, които да потвърждават връзките, извеждани от нейните автори. Освен това, за недоказано, а и влизаща в противоречие с някои нови открития в областта, се приема твърдението на Д’Адамо и неговите колеги, че първата появила се кръвна група е нулевата. Тъй като от генетична гледна точка тя се счита за по-специфична, повечето учени намират за противна на логиката тезата, че другите кръвни групи са се развили именно от нея.

blood-types-diet2

Моето виждане за теорията

Според моето разбиране, макар да има принос към търсенето на причините за различията в оптималното хранене при отделните хора, респективно да съдържа множество полезни предположения за взаимовръзките в тази насока, теорията за диетата според кръвната група почива на редица спорни предположения. Първото е това за логиката на формиране и развитие на човешката цивилизация. Тук обаче едва ли мога да виня авторите, защото доминиращото в съвременната наука схващане за тези исторически процеси поне според мен не е много близо до истината, или поне е твърде тясно както във времеви план, така и като обяснение на възникването на човека като цяло. А това, както става все по-ясно за мнозина, вероятно не е съвсем поради липса на информация по въпроса, а по-скоро поради нейното неразпространение и/или меко казано избирателно представяне. Неистинно според мен е и допускането за това, че най-древна е нулевата група, а другите са произлезли на по-късен етап и то от нея.

В основата на моето виждане за храненето според кръвната група стои и прелюбопитното прозрение, че извежданите специфики в хранането на отделните типове всъщност почиват не на посочената доста спорна класификация на етапите на развитие на човешката цивилизация, а на заложени при проектирането на носителите ни различни комбинации от „животински“ аспекти и съответстващите им телесни реакции. Без да навлизам в детайли по въпроса за тези същински причини за генетичните отлики при хората, който разглеждам в отделни статии, по-долу все пак ще изложа мнението си по някои от основните постулати на класическата теория за храненето според кръвната група.

Така например, за неприемливо в теорията на Д’Адамо намирам разглеждането на храната от животински произход като неизменна и безалтернативна част от човешкото меню – за мен тя е по-скоро неестествена за човека и е станала част от диетата му на един много по-късен етап, и то по социо-културни, стопански, политически и други причини. Въпреки масовото разбиране, насаждано от различни икономически и други интереси, убедено вярвам, че употребата на храна от животински произход е в известен смисъл компромисен вариант за човешките тела и в много случаи може да доведе до неблагоприятни последици. Друг е въпросът, че последното може да се отнесе и към някои от най-разпространените и използвани за храна растителни култури и продукти, особено в техния модифициран / хибридизиран, интензивно третиран с пестициди и хербициди, съответно подложен на прекомерна промишлена обработка вариант (емблематичен пример тук е пшеницата и продуктите от нея, но с някои уточнения мога да допълня списъка с много други).

Вече има достатъчно убедителни данни, че във физически план последиците от приемането на животински храни (особено в големи количества) могат да се изразят в непълноценен метаболизъм, вкиселяване, висока токсичност, възпалителни процеси и разбалансиране на имунната система, ускорено амортизиране и остаряване, по-висока заболяваемост и по-кратка продължителност на експлоатационния срок на физическите носители. Едва ли ще съм оригинален, ако повторя тезата, че при част от хората количеството на пепсина и хидрохлорната киселина в стомашния сок е недостатъчно за пълноценно метаболизиране на месото и много от другите продукти от животни (особено такива отглеждани в изкуствени условия, при които месото е с малко лозозоми и има нисък капацитет за самосмилане).

Наред с посоченото, употребата на такива храни излага хората на висока токсичност, източник на която са както медикаментите, с които все повече се третират стопанските животни, но и всички вредни вещества, които са били в тяхната храна (те винаги се натрупват и предават в хранителната верига, в края на която попадат хората). Не са без значение и чисто енергийните аспекти на въпроса, защото приемайки продукти от едни или други животни ние внасяме в телата си техните вибрации, което неминуемо повлиява на енергетиката ни. Така например, с прием на храна от определени животни можем да засилим заложени в нас модели/реакции като „следвай силния“, „следвай групата“, „търси външен източник на грижа“, „сравнявай се със себеподобния“, които да ни отдалечат от баланса и автентичния ни път. Дори без да коментираме „моралните“ измерения на въпроса, споменатите ефекти считам са достатъчно основание да се замислим дали и в каква степен да отредим място за продуктите от животински произход в менюто си.

Горното обаче по никакъв начин не бива да става причина за поляризиране (т.е. мислене в категориите „добро“ и „лошо“) и истеризиране (т.е. насищане с интензивни, често крайни емоции) на отношението към храната и различните стилове на хранене, съответно да бъде повод и причина за осъждане и разделение между хората. Възприемам казаното по-скоро като неутрална индикация за характеристиките на една категория храни и потенциалното въздействие, което могат да имат те върху човешкото здраве. Затова то е важно само дотолкова, доколкото да е основа за един информиран и осъзнат избор на оптимален вариант на хранене, който е различен за всеки човек, а търпи равитие и във времето. Решението дали и кои продукти от животински произход да са част от менюто ни, съответно в какви количества, е строго индивидуално и следва да се прави повече на база неутрален анализ и отчитане на обратната връзка от тялото и интуицията, и не толкова на сляпо следване на стереотипи, поддаване на емоции или осланяне на понякога измамни разбирания за хуманност, справедливост и други морални категории (които сами по себе си са израз на полярност в мисленето и възприемането на света, т.е. са в някакъв смисъл ограничаващи).

А сега, след горните общи думи, описващи мнението ми за теорията за храненето според кръвната група, ще дам повече детайли за особеностите при отделните групи според разбирането ми за нещата. Ще подчертая, че в текста за всяка група има информация, която може да е полезна и за представителите на останалите типове.

Explorer

НУЛЕВА ГРУПА: Кръстосващи изследователи

След проучвания и анализи по темата стигнах до извода, че на нулевата кръвна група (най-разпространената в световен мащаб) подхожда определението „кръстосващи изследователи“ (кръстосващи използвам в списъл на обхождащи). Другояче казано, „нулите“ са изначално създадени за проучване на непознати територии. За тях е характерно фундаменталното значение на физическата активност, в частност на ходенето. Този вид дейност е естествено състояние на „изследователите“. Предвид ролята му за метаболизма не само във физически, а и в емоционално-ментален план (т.е. за асимилирането на информация и здравословното освобождаване на емоционалната енергия), липсата на движение и обездвижването като цяло има неблагоприятни последици за представителите на кръвната група. От друга страна, възстановяването на режим на всекидневно ходене, което е прекрасен вариант и за спорт, и за медитация, обикновено води до балансиране, почистване и лекуване при всички с този „дизайн“ на телата.

Поради постоянното движение, „нулите“ опресняват телата си по-бързо и действително имат нужда от прием на повече протеин като цяло (който за тях е и важен източник на енергия) и на някои аминокиселини в частност. В продължение на казаното, според мен е добре нулите да предпочитат протеини с нива на лизин по-високи или поне равни на тези на аргинин, което е важно не само за регенерирането на тъканите, но и за функциониране на имунната система (известно е, че имунната система при нулевата кръвна група по правило е по-реактивна, но и по-уязвима на гъбични инфекции).

Необходимостта от повече протеин обаче съвсем не означава, че този протеин трябва да идва предимно и най-вече от животински продукти. Дори напротив – според самия Д’Адамо за тази група са противопоказани много от месата, включително от повечето бозайници (особено месата с по-високо съдържание на мазнини). Реално за „нулите“ са по-скоро благоприятни, и много по-рядко полезни, най-вече някои видове черен дроб (особено телешкия, донякъде пилешкия), пилешкото, в по-малка степен телешкото месо от натурално отглеждани пасищни животни и дивечово от определени видове като елен, последните най-добре във вид на кайма. При известна част от хората опция са и някои предимно немазни риби, най-вече ако са уловени в естествени условия – балканска пъстърва, бял амур, щука, сьомгова пъстърва (една от малкото по-мазни видове, които намирам за подходящи) и други (посочвам само сладководни, защото морските обикновено са по-замърсени).

Като потенциално проблематични за групата основателно се сочат и преобладаващата част от продуктите от мляко (особено прясното такова). За част от хората изключение правят само някои млечни, според мен най-вече заради пробиотичното си действие и високото съдържание на белтъчини. Такива могат да са козе кисело мляко и козе сирене (гауда, бяло саламурено, мизитра), както и други преминали ферментация и/или куагуалация нискомаслени и безсолни продукти от краве мляко като извари и сирена (например нискомаслен кашкавал или ементал). Горните обстоятелства поне според мен са достатъчни, за да се търси вътрешно противоречие в тезата за „нулата-ловец“.

Споменатото противоречие обаче не променя факта, че при тази група е изключително важно евентуалното преминаване от конвенционална диета (т.е. със значимо присъствие на месо и месни храни) към такава, основана на лимитиран или нулев прием на „животински“ продукти (включително вегетарианска или веганска) да се прави много внимателно, осъзнато и след натрупване на определени познания, за да не се лиши тялото от пълноценен протеин и жизненоважни витамини и минерали. Такива дефицити биха дискредитирали ензимните и имунните функции на организма, съответно биха довели до спад на телесна маса и нежелателни изменения в костите и съединителната тъкан (важно е да отбележа, че това биха били ефектите и от неподходяща диета, включваща животински храни).

Предвид тези много сериозни съображения, намирам за рисковано за тази група директно да се преминава от всеядство със значим дял на „животински“ продукти към диета, основана изцяло на растителна храна. Добре би било преходът да става много плавно, евентулно с продължителен преходен режим на лакто-ово вегетарианство (прием на растителна храна, млечни и яйца), за да може да се осъществи пълноценна пренастройка на организма и съответното обучение за необходимите нови навици при избора, приготвянето и комбинирането на храните. И след това важно отклонение за животинските продукти, нека се фокусираме върху темата за най-подходящите за групата хранителни избори.

Първоначалната и естествена храна за групата според мен са сладко-киселите и горчиви плодове, семената и ядките (връзката с постоянното придвижване в гористи зони е доста близка до ума). Благоприятен вариант са и зеленчуците с подобни вкусови характеристики, горчивите зеленолистни, кореноплодните с ниско съдържание на скорбяла, повечето билки и подправки (както и чайовете от тях, включително за обезвреждане и извеждане на отпадните продукти от обмяната). Подобен режим разбира се е много далеч от модерното разбиране за хранене, което обаче едва ли е причина за отказ от търсене на оптималната за цялостното здраве комбинация от възможни нутриенти.

Освен това, разнообразните методи на кулинарна обработка, които имаме на разположение днес, както и достъпът до храни от максимално широк спектър, донякъде компенсират изтощаването на почвите и свързаното с това намаляване на хранителната стойност на продуктите, с които се храним. Например, едва ли можем да срещнем в природата комбинацията сусамов тахан и кълнове от лимец, но тя би могла да подсили телата на мнозина от „нулите“ (а защо не и някои от група А).

Предвид факта, че тяхната храносмилателна система е оптимизирана за обработка на протеини, при повечето „кръстосващи изследователи“ се наблюдава по-ниска пригоденост за метаболизиране на редица захари. Заради по-високата киселинност в стомаха им, която намалява ефективността на ензима алфа-амилаза (птиалин) от слюнката, много от тях по-трудно се справят със скорбялата, често ги дразнят и някои други захариди (например т.н. FODMAPs като фруктани и инулин, както и разтворимата хемицелулоза, слизестите вещества /муцилаго/ в някои фибри), особено при определени зърнени (най-вече пшеница, но и овес и други).

Поради посочените причини, храните със скорбяла определено е за предпочитане да се ядат отделно от тези с протеини, много мазнини, както и всички с високо съдържание на киселини. Ако въобще са част от менюто, добра идея е богатите на нишесте храни да се приемат в ограничени количества, след подходяща обработка (например варените картофи обичайно имат по-нисък гликемичен товар от печените, т.е. са по-бавен въглехидрат) и най-вече в най-светлата част от деня, когато слънчевата активност и физическата дейност подпомагат метаболизма (известно изключение може да са някои подходящи бобови, които по природа съдържат по-бавно нишесте и други забавящи разграждането му вещества). От първостепенна важност е и доброто сдъвкване, както и пиенето на вода (включително 15-30 минути преди хранене), за да има достатъчно слюнка (съответно повече амилаза).

Като цяло неблагоприятни са тестените храни и печива, особено от пшеница (често възхваляваната заради липсата на глутен елда също има подчертано дебалансиращ ефект). В ограничени количества са допустими покълнали и/или термично обработени зърна и в по-малка степен печива от лимец (по-мекият еднозърнест предимно в суров вид, а твърдият двузърнест – по-скоро за печива), както и характерните с по-ниския си въглехидратен товар ръж и царевица (тук също има специфики, свързани с въздействието на царевицата върху щитовидната жлеза, но според някои те са валидни най-вече при модифицираните и силно хибридизирани култури).

По-скоро добре се понасят киноа, амарант, канихуа. Много добри варианти са и по-малко познатите африкански растения теф и сорго. Ако считате тези храни за твърде екзотични и „индиански“, само ще отбележа, че сред местните жители на Централна и Южна Америка почти 100% са с нулева кръвна група (висок е процентът и сред местните в голяма част от Северна Америка, северна и южна Австралия и Нова Зеландия, някои части на Африка). Въпросните култури са важни и предвид високото си съдържание на протеини, фибри и редица микро и макро нутриетни (магнезий, цинк, желязо и др.), както и заради наличието на бавни въглехидрати (последното не важи за амаранта, който или следва да се яде в ограничени количества, или да се приема най-вече преди по-сериозни физически натоварвания).

Що се отнася до противоречието, което ще видят някои между препоръката за сравнително ограничен прием на царевица и „индианската“ връзка (тъй като царевицата е била основна храна за племената в споменатия регион), ще поясня, че древните култури в Латинска Америка са използвали модифициран вариант на царевичното брашно (т.н. маса харина), получаван след обработка с калциев хидрооксид (гасена вар), който значително променя полизахаридите в царевицата (да, традиционната мексиканска тортиля се прави именно от такова брашно и е един от най-здравословните хлябове, които една „нула“, а и човек по принцип, може да хапне).

Бобовите, които поради комбинираното си съдържание на протеини и скорбяла по принцип са трудно смилаеми, не са сред благоприятните за „нулите“ храни (полизахаридите в тях също не са много „по вкуса“ на телата с нулева кръвна група). В контекста на високите потребности от протеин е важно да отбележа, че за мен соята е особен случай, който ако не са налице определени познания за обработка на храните и преценка за действието им, е по-добре да се ограничи (с което не омаловажавам значението на културата за пълноценното хранене на тази група, а и по принцип). Съдържащите се в бобовите анти-нутриенти (лектини, фитати и пр.) са допълнителен фактор, накланящ везните към избягване на тези храни. Изключение според мен правят само някои видове бобове и лещи, богати на протеини, фибри и сравнително бавни въглехидрати, а и по-лесна за приготвяне и усвояване от организма – като примери мога да посоча червеният бъбрековиден боб или райма, съответно жълта леща, френска леща, дребна кастилска леща и леща Кастелучио.

Според мен, посочените качества в дори по-голяма степен са характерни за бобовата култура тур дал или гълъбов грах (в олющения си вид, в който се продава и консумира, тя прилича на жълта леща, но всъщност е различен вид растение). Двете да не се бъркат с фава, сушен жълт грах, лющен нахут, известен като чана дал (нахутена леща) и лющен боб мунг (мунг дал). Освен бавните въглехидрати, и при червения бъбрековиден боб, и при мунг дала се наблюдава благоприятно отношение между аминокиселините лизин и аргинин, какти и високи нива на желязо и фолиева киселина (също важни нутриенти – при „нулите“ и по принцип). В контекста на казаното за въглехидратите, може би ще изненадам мнозина като отбележа големите разлики в товара при отделните видове леща и добавя, че при жълтата въглехидратите като цяло са по-бавни от тези при всички останали лещи (особено при класическата кафява, която не само е по-трудна за храносмилане, но също така е най-натоварваща и затова подходяща за определена част от „нулите“ най-вече във вид на кълнове). При лещите обаче, в повечето случаи аргининът преобладава над лизина, което не е най-оптимално за хората с нулева кръвна група.

Макар и много полезни по дефиниция, семената и ядките в повечето случаи също считам за добре да се приемат след накисване и/или веднага след лека термична обработка (изключение в известна степен правят ореха, пекана и кедровите ядки). Необходимостта от обработка е свързано с необходимостта от неутрализиране на споменатите анти-нутриенти, а и за подобряване на съотношението между лизин и аргинин, което при тях в не малка степен е в ползза на аргинина. При тези храни по принцип е добре също така да се търси максималната свежест и да се следи за окисляване и мухлясване (които превръщат иначе благотворните дарове на природата в силно токсични). Абсолютно неприемлив за „нулите“ по мое мнение е приемът на фъстъци, шам фъстък и кашу. Като най-подходящи, все пак с уговорката за умереност (да, високо мазнинните храни, евентуално с изключение на някои маслини и зехтини, не са за предпочитане при нулите), тук мога да посоча орехите и до известна степен лешниците, слънчогледовите и тиквените семки (все пак е хубаво да се съзнава и ролята на баланса между омега 3 и омега 6 мастните киселини, който е най-благоприятен при орехите и доста по-проблематичен при останалите споменати).

От преработените храни в умерени количества полезен избор може да е сусамовият тахан (препоръчвам този от белен сусам заради по-малкото антинутриенти), който е източник на ценни хранителни вещества, включително протеини, витамини, минерали, антиоксиданти и други. Към другите тахани съм по-скоро резервиран, най-вече поради бързото влошаване на качествата на ядките и семената при смилане, термична обработка и съхранение на готовия продукт – фактори, които донякъде могат да се неутрализират при домашно приготвяне и непосредствена консумация. Наред със споменатите неща, при всички тахани високото съдържание на мазнини и дисбаланса между омега 6 и омега 3 мастните киселини също се явява потенциално предизвикателство.

Една от отличителните особености на „нулите“ е това, че бързата оксидация на монозахаридите, характерна за динамичните „изследователи“, прави проблематичен приема на големи количества въглехидрати, особено бързите такива (от монозахаридите глюкозата и захарозата по правило се явяват по-проблематични от фруктозата, макар в диспропорция последната да влиза в категорията FODMAPs и също да е нежелателна). Наред с всичко казано по този въпрос по-горе в текста, последното прави много сладките плодове и плодовите сокове нежелателна опция за нулевата група (там дисбалансът между фруктозата и глюкозата също може да се прояви като фактор). За промишлено преработените „храни“, в частност сладкарските изделия, рафинираната кристална захар и всякакви други от категорията „празни калории“, въобще не може да става и дума. Все пак е важно да отбележа, че описаната спицифика при реакцията на захари би могла частично да се неутрализира чрез комбиниране на високовъглехидратните храни с антиоксидантни билки и подправки (риган, мащерка, розмарин, босилек, чубрица, куркума, канела и др.).

Коентирайки всички тези неща в контекста на „нулите“, ще напомня, че те в някаква степен са валидни и за другите хора – напоследък все по често се говори за неблагоприятните последици, които имат върху телата ни широко застъпените в диетата на съвременния човек бързи въглехидрати (затлъстяване, сърдено-съдови и метаболитни дисбаланси и др.). За да провокирам допълнително любопитство към темата, ще добавя, че според някои хипотези, приемът на масовите захарни и тестени изделия, както и на сладките хибридизирани плодове, отключва у хората една в повечето случаи неусетна тревожност (а тя освен, че влошава храносмилането, ни прави по-склони да търсим външни „защитници“, „пастири“ и „спасители“). А може да активира и определени „животински“ аспекти/реакции като „търси външен източник на грижа“ и пр.

За мен остава в сила и класическото правило, изведено и от Д’Адамо и неговите колеги, че „изследователите“ е добре да имат едно наум с храните, които забяват метаболизма и затрудняват действието на щитовидната жлеза (кръстоцветни като зеле, карфиол, кейл и др., елда, нахут и други гоитрогени, т.е. храни подтискащи споменатата жлеза и допринасящи за нейната намалена или хипофункция). Последното важи с особена сила в случаи на хронично обездвижване (т.е. при липса на жизненоважното ежедневно ходене), както и ако са налице енергийни блокажи, особено по ключови за храносмилането и обмяната на веществата центрове и меридиани.

Като социално-поведенчески профил хората от тази кръвна група имат по-слабо заложени стадни инстинкти и предпочитат общуването в малки групи. Често търсят промяната, разнообразите, проучването на нови неща, възможностите за изява, не понясят ограниченията, общителни, адаптивни, прагматични и подчертано динамични са. Голяма част от тях спортуват редовно и/или обичат туризма. Едва ли е изненада, че в повечето случаи много благоприятно им се отразява контактът с природата, най-вече движението в непознати гористи и планински местности. По отношение на психо-емоционалните травми, обичайно „нулите“ работят по водеща тема изоставяне и/или проиводни на нея (подценяване, лишаване от полагащото им се и т.н.).

AroundFire

А ГРУПА: Заселници

За втората по численост група най-подходящо според мен е определението „заселници“.  На един по-късен етап то има за изразна форма земеделското занятие, но нито това е било първоначалното предназначение на генетичната разновидност, нито въпросното съсловие може да опише и изчерпи същността и особеностите й. Както стана ясно, неприемлива за мен е хипотезата, че А група се е появила, когато възможностите пред ловците и събирачите са започнали да се изчерпват и това е породило обективна потребност към уседнал начин на живот и развитие на земеделски практики.

По своята същност и предназначение „заселниците“ са характерни с това, че се установяват на едно място и развиват и усвояват заобикалящата ги среда. В този процес водещи при тях са съобразяването с колективното начало и подкрепата на общността. Стадният принцип, следването на социалните норми, съпричастността и емпатията имат ключово значение. Промените в местообитанието, вярванията и привичките са по-редки отколкото при другите групи. Според определени по-неконвенционални разбирания, предвид посочените особености, хората от група А са по-податливи на контрол и въздействие. За сметка на това обаче, ще отбележа и това, че според някои изследвания така характерните за групата чувство за общност и единство с другите засилват самоизцелителните способности.

Предпочитани за кръвната група действително са растителните храни, които обаче далеч не се изчерпват с продуктите на уседнало земеделие (по мое мнение, точно за „заселниците“ най-блоготворно действие имат придобилите широка популярност смутита от зеленолистни). Водещо значение за тях определено имат зеленчуците с тази особеност, че в черната листа попадат богатите на алкалоиди култури от семейство Картофови, известни и като „нощноцъфтящи“ – чушки, домати, патладжани и картофи (посочените по-скоро „латино“ храни логично не са за „заселниците“ – справка: сред племената от Средна и Южна Америка А кръвна група почти липсва). При все това не съм убеден, че непоносимостта конкретно към картофите е толкова силно изразена. Особено ако се познават някои особености на това растение и се съобразяват предписанията да се консумират по възможност най-пресни, да се съхраняват на тъмно, сухо и хладно, да не се ядат зелени клубени и такива с признаци на покълване, а веднъж сготвени да се консумират максимум до 3-4 часа (тези правила е важно да се съблюдават от всички хора). Благотворни за А група са и повечето плодове (съгласен съм с разбирането на Д’Адамо и колегите му, че изключение правят портокалите, мандарините, пъпешите, бананите и някои други). Наред с това, представителите на групата би било добре да проверят до каква степен понасят костилковите плодове – праскова, кайсия, слива, череша, вишна (за тях е известно, че не само в костилките, но и в плодното си месо съдържат цианогенни гликозиди, които са над приемливата граница на токсичност за някои хора).

Към приемливите избори за А група с някои уговорки съм склонен да посоча определени зърнени култури, бих казал особено ръжта (но категорично без силно хибридизирана / модифицирана пшеница и царевица). При все това, не намирам достатъчно доказателства за широко разпространеното схващане, че именно зърнените са естествена и подходяща храна за „заселниците“ (изключение в тази насока може би са най-вече соковете от трева на житни култури). В този контекст е актуален въпросът доколко зърнените въобще могат да се приемат за пълноценна храна за хората. Според мен това по-скоро не е факт, като споделям мнението, че зърнените са възприети като храна на сравнително по-късен етап и то по социални и икономически причини. Сред причините за тази ми позиция са компонентите им, които не са особено благоприятни за хората – те далеч не се изчерпват с добилия печална слава глутен, като включват лектини, фитати, някои полизахариди и други. А дали налагането като храна на зърнените (в частност житните и особено пшеницата) и продуктите от тях, респективно тяхната интензивна хибридизация и модификация, действително е използвано (или все още се използва) за контрол на масите, каквато неконвенционална теза защитават някои, на този етап ще оставя на индивидуалната преценка на всеки човек.

Всичко казано по-горе обаче не може да бъде причина да отричаме фактите. А те сочат, че най-вече сред хората от А група, макар и не при всички, се наблюдава добро толериране на печивата и тестените продукти, особено от ръж – традиционна култура за районите за Средна и Северна Европа, където процента на „заселниците“ е един от най-високите (въпреки това считам, че при много маята се отразява подчертано дебалансиращо). Въобще, по-бавната оксидация и особеностите на храносмилателната им система и метаболизма им като цяло ги правят по-толерантни към храните, които са богати на въглехидрати, включително скорбяла. Което обаче не означава, че захарта, сладкарските изделия и други изкушаващи съвременни „храни“ от категорията биха могли да се приемат за желателен вариант.

Като благоприятни възможности за диетата на „заселниците“ могат да се определят лука (най-добре приеман като цяла глава, варен или печен) и тиквите, някои бобови (включително соя, шарен и черен боб, но в никакъв случай считаните за агресивни към ендокринната им система нахут, червен боб и някои други), пресния грах и лещата.  Хората с кръв от група А са и единствените (освен разбира се някои от представителите на сродната АВ група), за които полезни са фъстъците. Последните, заедно с тиквените семки (понякога и пастите / таханите от тях), се сочат като едни от най-благоприятените хранителни опции, а и са важен източник на протеини, витамини и минерали. Не всички ядки и семена обаче са толкова приемлив вариант. Кашуто, към което по принцип съм резервиран заради трудната за премахване токсичност в естествения му вид, определено е по-добре да се избягва. В продължение на казаното по-горе за костилковите, ще спомена, че би било добре „заселниците“ да имат едно на ум и при хапване на бадеми, кайсиеви ядки и други храни с повишено съдържание на цианиди (които напоследък се оповести, че могат да имат и позитивни ефекти, но полезността винаги е в тясна връзка с приетото количество).

Въпреки по-скоро вегетарианския им стил на хранене, който както отбелязах приемам за по-естествен за хората по принцип, в последните години на еволюцията си някои от представителите на групата добре са се приспособили и към приема на месо от птици и дребни бозайници, рибата и морските дарове, както и към яйцата (макар за последните да има противоречиви мнения сред различните специалисти). Благоприятното действие на рибата (максимално прясна и от видове с ниско съдържание на мазнини) и морските дарове едва ли ще изненада тези, които знаят, че най-високи проценти от популацията са с А кръвна група именно в райони, където това са традиционни храни (Северна Европа и Скандинавските страни са добър пример, макар че и австралийските аборигени, при които също се наблюдава чувствително наличие на такава кръвна група, могат да са отлична илюстрация).

Като правило обаче млечните продукти са непрепоръчителни за „заселниците“ (при все че заради пробиотичното си действие киселото мляко често прави изключение, стига да не се прекалява). Несъмнено неблагоприятно на група А обаче се отразяват червените меса. За да съм обективен обаче трябва да кажа, че като преувеличена мога да приема тезата, че при всички „заселници“ месото е изключително трудно за метаболизиране (последното бих приел за валидно най-вече за по-тежките червени меса). Това, а и други различия в рамките на категорията не бива да ни изненадва, най-малкото предвид наличието на две подгрупи (А1 и А2), а и ролята на много допълнителни фактори (генетични като например секреторство, но и други).

Важността на чувството за общност прави от голямо значение за „заселниците“ колективното начало и традициите при приготвянето и консумацията на храната. Доброто настроение, компанията на други хора, подредбата на масата и спокойствието често са по-важни дори от характеристиките на приеманите ястия. Предвид последното, напълно логично е положителното въздействие дори на някои алкохолни питиета, разбира се консумирани в малки количества (изключение прави бирата, която определено им е противопоказана). Спокойният им натюрел вероятно е причината да са сред малкото хора, за които може да се каже, че отлично понасят възбуждащи напитки като кафето и чая.

Хората от А група по правило са по-скоро спокойни, чувствителни, обичайно и състрадателни, често артистични и остроумни, обичат веселието в компания. Според някои те са податливи на психосоматични дисбаланси на храносмилането и дисбиоза, в универсалната истинност на което не съм убеден. Като цяло преимам за преувеличени, необосновани и непотвърдени от практиката твърденията на Д’Адамо и колегите му за слабостта на имунната система на всички представители на групата. Възможно е обаче те все пак да имат някакво основание, коренящо се например в по-висока чувствителност към провокиращата възпаления в тялото арахидонова киселина (вид омега 6 мастна киселина, изобилна в месото и животинските продукти, много ядки и растителни мазнини). Иначе се счита, че „заселниците“ обикновено приемат тежко всяка форма на отхвърляне от групата, към която усещат принадлежност. Вероятно не случайно това е психо-емоционалната травма, по която преимуществено работят. Много често избралите такива тела са си заложили като приоритеттна житейска задача справянето с модели като „следвай силния“ (затовя някои от тях имат да култивират увереност), „следвай групата“ (често предизвикателство за тях е търсенето на одобрение от другите и „сляпото“ следване на колективни модели), „търси външен източник на грижа“ (при много е важно да развият самостоятелност), „сравнявай се със себеподобния“ (предизвикателството на „външната валидация“, т.е. поставяне на вътрешната стойност в зависимост от оценката на другите, често е актуална тема именно при хората, „стопанисващи“ носител с А група).

Nomads

В ГРУПА: Преселници

Макар и по-малобройна в сравнение с нулевата и А групата, съответно разпространена най-вече в Източна Европа и Азия, според моето разбиране, именно тази група се е „появила“ (т.е. е била създадена) първа. Наричам ги „преселници“ защото за тях е характерно преместването на сравнително големи групи към нови територии в търсене на по-добра среда. Въпреки силната аналогия с номадския начин на живот, за неправдоподобна считам версията, че групата е възникнала поради настъпване на неблагоприятни условия за земеделие на едни територии и необходимост за търсене на нови такива. Тук е подходящо да отбележа, че макар и несъмнено важно за хората от В група, движението няма тази фундаментална роля като при „изследователите“ („преселниците“ правят дълги и по-бавни и плавни преходи, те „следват“ храната и възможностите като цяло, а „изследователите“ по-скоро ги търсят и „преследват“, което предполага по-кратко и интензивно движение). Като резултат, нуждите на B групата от протеини са по-малки. С това съвсем не е без значение, както е видно от информацията за благоприятните за тях храни. Малко известно е и това, че „преселниците“ имат и по-ефирна плътност на телата (което не е задължително да значи малки габарити) – показател, по който отстъпват само на група АВ.

Плодовете и зеленчуците са естествената храна на „преселниците“, като разнообразие е ключовата дума, подобно на положението при постоянно движещата се нулева група. Зеленолистните зеленчуци и кръстоцветните се приемат за особено благоприятни, дори фундаментални за диетата на тази група. Приемливи са и пресният грах, зеленият боб, цвеклото, морковите (за някои само варени) и картофите. Между другото, последното с известни условности може да се каже, че е валидно и за „изследователите“, като при картофите и за двете групи според мен е добре да се предпочитат сортове с червена/розова кожица, които съдържат по-малко алколоиди, т.е. са по-малко токсични и по-малко скорбяла, т.е. са по-бавни въглехидрати (важи с особена сила за „нулите“), съответно да се спазват споменатите вече правила за безопасност. На другия полюс за хората с В кръвна група са доматите, черните маслини, тиквата, репичките, авокадото. При плодовете повечето варианти са благоприятни. Като изключения се сочат по-екзотични разновидности като фурми, кокосови орехи, нар и райски ябълки. Метаболизмът на тази категория е сравнително бърз, но не е ориентиран толкова към протеините както при „нулите“, което дава възможност за много добра преработка на естествени захари, като например тези, които изобилстват в плодовете (особено в сушения им вариант).

Като добър избор при храните мога да посоча несъдържащите глутен зърнени (киноа, амарант, канихуа и пд.). Оризът, който се сочи като особено благоприятен за „преселниците“ от привържениците на класическата форма на теорията, установявам, че не се понася от всички (но и разновидностите при тази култура са много – аз лично отдавам предпочитание на басмати и жасмин, които са с най-бавни въглехидрати). Трудно смилаемите и изобилстващи с анти-нутриенти бобови, ядки и семена са сред нещата, които е добре въобще да се избягват – подчертано проблематични са нахутът, лещата, фъстъците, шам фъстъкът, сусамът, лешниците, тиквените и слънчогледовите семки (включително преработени храни с тях като тахан и хумус), в някои случаи орехът се приема добре (в ограничени количества). Традиционните житни култури и хлебните изделия също попадат в черния списък, също като при „нулите“. При все това, според мен и при двете групи приемлива опция за мнозина, разбира се в разумни граници, са ръжта и в частност ръженият хляб (най-вече по време на студените месеци), особено содения, при който се постига по-благоприятното за разграждане на скорбялата ниво на pH. За неудачен за В група вариант се считат елдата и царевицата.

При мазнините топ избор е зехтинът, по-скоро неблагоприятни са слънчогледовото и сусамовото олио, както и редица други растителни мазнини. Последното с някои уговорки бих определил и като универсален съвет към всички групи. Вземам повод от казаното, за да отбележа, че по принцип намирам резон в съветите на някои специалисти да се ограничи или изключи използването за храна на екстрахирани мазнини (т. н. олио), още повече тяхната термична обработка (за тази цел ако въобще има нещо подходящо, вероятно това е пречистеното масло гхи, респективно качественото рапично олио, и то пак при съблюдаване на температурна умереност). С това не отричам, че при определени хора някои такива продукти ще са полезни, но откриването на подобни съвпадения изисква наличие на познания и способности, с които повечето в момента не разполагат.

Като известно изключение от посочената препоръка за естрахитените (т.е. извлечени) мазнини аз лично приемам зехтина. Тук обаче правя важното уточенение, че имам предвид най-качествени екстра върджин разновидности (за предпочитане био сертифицирани), които са произведени чрез студено пресоване на определени сортове маслини (най-вече коронейки и критска цуната), филтрирани са по-най щадящи за здравето способи и са с възможно най-ниска киселиност (максимум 0,4%). С много повече условности и само за хора с повече умения в избора на храни бих включил също така качествените студенопресовани рапично и лененото олио заради балансиращите омега 3 мастни киселини в тях.

Когато става дума за извлечени мазнини, под качество имам предвид чистота на отглеждане, използване на немодифицирани култури, извличане и съхранение, което не допуска или ограничава до минимум оксидацията и гранясването, както и консумация максимално скоро след производство. При рапичното, което според някои превъзхожда зехтина заради близо до идеалния баланс на мастните киселини в него и по-високата му температурна устойчивост, е добре да се внимава, особено за евентуално използване на модифицирани култури. Лененото, от своя страна, много бързо се поврежда от въздуха и светлината и е добре да се купува в най-малки разфасовки и скоро след производство, съответно да се съхранява отговорно и според указанията. Предвид споменатото, избора на подходящо ленено олио определям като задача с повишена трудност. В този материал няма да коментирам лененото семе като цяло, което има много и разнопосочно влияещи съставки и е добре решението дали, колко и в каква форма да се приема да се взема за всеки конкретен случай и то след внимателна преценка.

Въпреки общото разбиране, че само при група B за препоръчителни могат да бъдат посочени млечните продукти, моите наблюдения сочат и множество изключения (дори ми е направило впечатление, че особено при хора от тази кръвна група не намира потвърждение считаното за общовалидно правило, че козите продукти са по-добрият избор при млечните). Тотално различни случаи се установяват и по отношение поносимостта към яйца (противно на тезите, застъпени в класическата форма на теорията за хранене според кръвната група). Което според мен е поредно доказателство за това, че продуктите от животински произход са по-скоро непривични за човека. Би могло да се каже, че последното се потвърждава и от характерната за „преселниците“ непоносимост към пилешкото месо, както и общият неблагоприятен ефект върху тях на червените меса.

По мое разбиране, дори в модерни времена за тези хора са характерни миграцията и преместването в търсене на по-благоприятни възможности. И ако не във физически и географски смисъл, то поне като условия на живот, пространство на пребиваване, сфера на дейност, диета и режим на живот и пр. Ако представителите на тази група попаднат на неблагоприятни условия, но не направят хода да се преместят, това неминуемо ги сблъсква с влошаващите се условия на средата. Подобно доброволно подлагане на негативни въздействия често се асоциира с психо-емоционалната травма унижение. Не са редки и случаите на разочарование от определена среда (разглеждано в най-широк житейски план), както и чувството, че са били „предадени“. При все това, представителите на групата са много волеви и целеустремени, като обичайно са склонни да предприемат без колебания необходимите за тях „премествания“. Подчертано категорични са и при отстояване на интресите си.

Shaolin-Monk

АВ ГРУПА: Приспособими

По отношение на последно появилата се и най-малобройна група споделям виждането, че тя комбинира основните харектеристики на групите А и В (което обаче не значи, че е еволюционно произлязла от тях, поне не в този смисъл на еволюция, който сме приели да влагаме в понятието). Това е свързано с по-висока степен на гъвкавост, включително по отношение на храненето, а и на двигателния режим. Последното е и причината да ги нарека „приспособими“ (с цялата условност на това понятието – според мен ние сме на Земята по-скоро да адаптираме средата към истинската си същност, а не себе си към нея). За мнозина нуждите на тази група от протеини са учудващо ниски, което заедно с твърденията на някои автори за по-ефирната плътност (което не значи габарити) на телата им тепърва ще намира потвърждение и обяснение.

При тях се наблюдават както характеристики, приближаващи ги до „заселниците“, така и такива, които принципно са характерни за „преселниците“. И тук най-естествената диета стъпва на плодовете и зеленчуците, като умереността може да се приеме за най-добър ориентир (все пак, в забранената листа за мнозина попадат маслините, портокалите, бананите и кокосовите орехи).

За някои допустим вариант са зърнените и тестените, за други не (все пак пшеницата, елдата и царевицата по-скоро мога да причисля към дебалансиращите опции). Разлики се наблюдават и при възприетите на по-късен етап от хората млечни продукти (все пак козите са за предпочитане), леките меса и яйцата. Повечето толерират добре лещата, някои бобове, орехите и фъстъците.

Може да се каже, че повечето хората от тази група в най-висока степен се справят с кулинарно обработените храни, характерни за съвременния начин на живот, например тестените (казвам това с уговорката, че визирам продуктите и изделията, които все пак имат някаква хранителна стойност).

Като цяло, за представителите на групата може да се каже, че са спокойни и чувствителни, но и достатъчно решителни. В известен смисъл една по-динамична и приспособима, защо не и по-независима и самоуверена версия на уседналия тип.

По отношение на психо-емоционалните травми и дисонансите, по които притежателите на тела от най-младата група работят, отново важи правилото, че избраните за интеграция въпроси обичайно комбинират темите, посочени за групите A и B. В не редки случаи „слизат“ с „голяма кошница“ от предизвикателства, с които имат повече от достатъчно ресурс да се справят и определено го правят.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Интересното тепърва предстои

Като завършек отново ще подчертая, че въпреки редица свои празноти и недоказани тези, теорията на храненето според кръвната група има съществен принос за утвърждаване на диференцирания подход при избора на оптимален режим за всеки конкретен човек. Въпреки това, разкриването на истинския потенциал на подобен подход задължително минава през освобождаване от много широко приемани в момента разбирания за храненето, които с времето се доказват като несъответни на реалността. На първо място в тази връзка мога да посоча конвенцията за основната роля на храните от животински произход в диетата на съвремения човек. Тук обаче ще се съглася, че за подобни промени е необходимо както време, така и съзнателен избор на всеки един от нас. Сигурно обаче е едно – предстои ни да научим много и изключително интересни нови неща както за храненето, така и за възможностите ни във всички области на живота. Защото, тъй като ние сме това, с което се храним, променяйки това, което сме, ще променяме и това, с което се храним. И обратното. Успех на всички по пътя!

Забележка: Материалът няма за цел да дава медицински съвети или да замести консултацията с лекар или специалист в областта на диетологията. Приемането или отхвърлянето на изложените тук тези е въпрос на лично решение на читателите, които сами носят отговорност за последиците от своите действия, включително тези от тях, водещи до увеличаване на личната сила и свобода и подобряване на здравословното състояние, разбирано в най-широк смисъл.

Ако статията Ви е харесала, моля споделете я с бутончетата по-долу, за да достигне тя до повече хора. Благодаря!

Advertisements

Публикувано от

zdravelei

Блог за цялостно здраве в Ерата на Водолея

3 thoughts on “Тера инкогнита на храненето според кръвната група”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s