Десет извънкласни уроци от хляба

Следвайки ни в нашата еволюция през последните няколко хиляди години, зърнените храни и в частност житните такива, съответно направените от тях хляб и тестени изделия, са се превърнали в основен източник на хранителни вещества за нас хората. Що се отнася конкретно до хляба, той не само е фундаментална част на диетата на съвременния човек, но вече е придобил и статут на социо-културен феномен (никой не е по-голям от него, ще кажат), за някои дори свещена символика (не случайно без хляб не минават и много от ритуалите в повечето религии).

Макар в традиоционния си вариант, приготвен от пшеничено брашно и набухвател дрождена мая, той да не е предпочитан гост на моята трапеза, изучавайки хляба като многоаспектен феномен постепенно съумях да изляза от рамките на личните си предпочитания и оценки за него. И да осъзная ценни за мен закономерности от заобикалящата среда, които се оказва могат да имат важно значение за физическото здраве и хармонично съществуване на планетата Земя. Тъй като всички ние под една или друга форма, заедно и поотделно, вървим подобен път на осъзнаване на истината за много от нещата от живота, реших да споделя своите открития в следващите редове.

Пътят, който самият аз изминах в изучаването на различни страни от приготвянето и употребата на хляб и тестени храни, ме отведе до изложените по-долу десет твърдения за насъщния, чиято истинност поне за себе си все по-малко поставям под съмнение. Както може да се забележи, те са свързани помежду си, а по много от тях може да се кажат и още неща. Реших да не влизам в повече подробности не толкова поради невъзможност да съм по-изчерпателен в изложението, а защото ценя времето на читателя и неговото право на собствен поглед и личен опит в изследването на изложените тук, а и други явления в така пъстрата и многопластова Вселена. И така, ето ги и метафорично наречените от мен „извънкласни“ уроци, научени от хляба:

1. В своята същност житните зърнени храни и в частност хляба по-скоро не са сред най-подхоящите храни за хората.

Като всяко друго нещо на този свят, житните растения и хлябът не са „добри“ или „лоши“, а просто са такива каквито са – уникална съвкупност от качества и аспекти, които се проявяват във всяко свое взаимодействие със средата. И именно в това си взаимодействие с нас хората, които сме избрали да ги отглежаме за храна, тази група растителни храни обективно и безпристрастно погледнато са с по-скоро ниска степен на хармоничност с човешкия организъм. Това според мен е валидно най-много за съвременните пшеници, които най-често се използват за храна от днешния човек (в т.ч. за направа на хляб и тестени изделия), съответно интензивно се подлагат на хибридизиране и генно модифициране за постигане на по-добри добиви и стопански резултати. Макар и в по-малка степен обаче, това заключение намирам за валидно и за другите житни култури като ръж, ечемик, овес, спелта, лимец и пр.

Примери, потвърждаващи горното заключение могат да бъдат дадени много, доказателствата също не липсват. А те са най-вече по посока на съдържащите се в тази група храни високи нива на въглехидрати, антинутриенти и вещества, разбалансиращи и възпаляващи храносмилателната система и тялото като цяло. Без опити да съм изчерпателен, ще конкретизирам споменатите фактори като посоча способната да разбалансира човешкия метаболизъм запасна форма на енергия за растенията – скорбялата, лепилоподобния протеин глутен, който над определени нива може да дискредитира храносмилателната ни система, намаляващите усвояемостта на важни микро- и макронутриенти субстанции като фитиновата киселина, както и други способни да раздрязнят имунната система въглехидрати – някои фибри и целулози, известните като FODMAPs ферментиращи олиго-, ди-, монозахариди и полиоли и пр.

Казано просто и ясно, горното означава едно – дори да вземем най-чистите зърно и вода и да ги направим на хляб по всички правила на природосъобразния начин на живот и хранене (нискотемпературно смилане и печене, здравословно набухване и пр.), полученият продукт не би могъл да достигне особено високи нива на съвместимост с нашата биология и енергетика.

2. Хлябът може да бъде приемлив източник на хранителни вещества за хората, ако използваното зърно премине определена преработка.

Това, че зърнените и житни храни по-скоро не са годни за директна консумация хората са открили още преди хиляди години при първите си срещи с тях в диво състояние. След различни опити обаче става ясно, че те все пак е възможно да се използват за храна и могат да предложат различни полезности в тази посока (съхраним и преносим източник на енергия, нутриенти, градивни вещества). Така постепенно въпросните култури започват да се отглеждат целенасочено, а зърното да се подлага на различна механична, термична и биологична преработка, за да подобри своите качества.

Тук първоначално се включвали разтрошаване, накисване, смилане, варене и печене, на по-късен етап и ферментиране (преработка и набухване с помощта на различни микроорганизми). И както се оказало, това подобрява значително не само вкусовите достойнства (хлябът става по-мек, пухкав и приятен на вкус), но и хранителните качества на въпросните храни (поради намаляване съдържанието на обективно присъстващите нехармонични компоненти и въздействието им върху човешкото тяло, съответно в резултат на повишаване усвояемостта на полезните вещества). Откритие, което в наши дни вече е доведено както до тънко изкуство, така и до амбициозна, и както се оказва напоследък, имаща и неблагоприятни ефекти промишлена задача.

3. Естествено балансираната и по-полезна форма на хляба е тази с квас.

Както свидетелстват различни писмени и други източници, в началните векове от използването на зърнени и житни култури за храна, хората ги разтрошавали и консумирали или във вид на каша, или като плоски хлябове, в началото изпичани на камък и жарава. Това обаче се променило, когато вероятно след забравяне на зърнена каша, в нея протекъл естествен процес на ферментация от различни микроорганизми, при което отделеният въглероден диоксид при разграждането на захарите в сместа довел до нейното газиране. Това разкрило нови хоризонти пред употребата на тези храни. Тaка се появил и заквасеният, т.е. преминал ферментация хляб.

При споменатата ферментация участват много и различни организми, в частност гъбични дрожди и млечнокисели бактерии (съвременни изследвания са установили десетки различни видове миниатюрни обитатели на естествената хлебна „закваска“). Тази натурална закваска, получена от преработване и набухване на зърнената каша с цял комплекс от естествено присъстващи огранизми, е позната като квас или дива мая (само за яснота ще спомена, че хлебарите в наши дни правят разлика между квас и промишлено произведените и влагани в хлебните продукти смеси от бактерии, също наричани закваски).

По законите на екологията, присъстващите в кваса организми съществуват в симбиоза и си взаимодействат като взаимно се подпомагат, но и контролират, като този баланс се пренася и в телата на приемащите ги хора, съответно в многобройните колонии на обитаващи телата им микроорганизми (за присъствието на които до сравнително скоро не сме и подозирали). По този  начин се приготвял повечето от хляба в течение на хилядолетия, бих казал до преди около век – много от нашите родители все още си спомнят как всяка къща си имала свой квас, който домакинята постоянно поддържала с прибавяне на вода и брашно и пазела като ценно богатство.

Както споменах по-горе, възможността зърнените и житни растения да се използват за храна предполага определена преработка, в това число биологична. С това имам предвид именно дейността на различните микроорганизми – както в процеса на приготвяне на хляба и тестените храни, така и след тяхната консумация, вече в нашите тела. При тези процеси се разкъсват и преобразуват много от неблагоприятените за човека вещества – глутен, полизахариди, фитинова киселина. Което ни дава възможност по-пълноценно да се възползваме от другите полезни съставки в зърната – витамини, минерали, протеини, въглехидрати и пр. И всичко това без да нарушаваме фините баланси на вътрешната си екология, проявени в отношенията между тялото и обитаващите го различни многобройни микроорганизми, известни като микробиота (за които тепърва ще се разбира колко важна роля играят за здравето на нашето храносмилане, метаболизъм, имунитет, хормонална, нервна система и др.).

4. Полезна е балансираната откъм съдържащи се микроорганизми хлебна закваска, което не значи непременно, че това е само „дива мая“.

Когато в наши дни се говори за квас, това често е свързано и с различни неясноти, а и с недостатъчно разбиране на процесите, които стоят зад направата на хляб чрез спонтанна фермантация. Без да навлизам в дълбините на доведената до наука и изкуство дейност по приготвяне на хляб (което и не претендирам, че мога да направя), само ще посоча три важни според мен неща в тази връзка.

Първо, полезно е да се знае, че в кваса също се срещат дрождени организми, както и в маята (както основния организъм в маята – газообразуващите гъбички Saccharomyces cerevisiae, така и други). Те обаче са в по-малки количества, не са продукт на модификация или промишлена обработка и се балансират от присъстващите в кваса млечнокисели бактерии (бактерии, които разграждат захарите, при което се произвежда млечна киселина). Най-добре познатият у нас такъв организъм е Lactobacillus bulgaricus, който макар да се свързва най-вече с киселото мляко, се среща и в естествено получения квас, съответно се използва в хлебните закваски.

Именно поради присъствието и дейността на млечнокиселите бактерии квасният хляб е по-полезен – млечнокиселата ферментация прави хляба по-усвоим и по-богат на нутриенти, като същевременно с него не се внасят в организма само едни групи организми, които имат потенциала да нарушат вътрешните баланси в микробиотата. В тази връзка ще спомена, че млечната киселина се използва от произвеждащите я бактерии за подтискане разрастването на конкурентни за тях организми, в т.ч. разбалансиращи телата ни бацили. От друга страна, напоследък все повече се коментира, че хлебната мая в определени случаи може да доведе до изтласкване на полезни организми в човешкото тяло и да е фактор за развитие на Кандида и други гъбични инфекции, съответно за разбалансиране на имунната и други системи на телесните ни носители (в някаква степен намирам това за възможно въпреки факта, че при температурите, на които се пече промишлено произвеждания хляб, в готовия продукт не могат да останат живи дрожди).

Второ, не би било истинно да се твърди, че всеки един квас (т.е. естествено възникнала закваска) непременно е полезен за всеки един човек. Това е така, тъй като квасът е уникална комбинация от спонтанно навлезли в брашнената каша микроорганизми (кои точно дори повечето използващи и изтъкващи полезните качества на кваса хлебари не знаят със сигурност). По тази причина той може да повлияе по различен начин на различните хора, най-малкото защото дори след термична обработка ще взаимодейства по различен начин с обитаващите телата им разнообразни съвкупности от много и различни микроорганизми.

На трето място ще отбележа, че макар да има разлика между спонтанно възникналата течна закваска, наричана квас, и промишлено произведаната суха или течна смес от микроорганизми, влагана при производството на хляб и наричана с общото понятие „закваска“, това не значи непременно, че едната е по-„добра“ от другата. Казвам това, защото изтъкването на полезните свойства на кваса и хляба с квас често се прави на фона на отричане на всичко „промишлено“, в това число и получените по този начин закваски. Това обаче е повече емоционално и основано на полярност и илюзорност в мисленето, отколкото почиващо на здрава логика и реални факти.

В крайна сметка важно е какви организми се съдържат в закваската и какъв ефект произвеждат те по отношение на крайния продукт (в най-честия случай хляб) и човешкото здраве. А не толкова как е направена закваската. В този смисъл произведените закваски също би могло да са полезни, а и при тях е по-лесно да се постига точно определена комбинация от бактериални култури, съответно евентуален здравословен пробиотичен ефект. Именно затова е важно да уточня, че когато казвам, че полезната форма на хляб е тази с квас, използвам това понятие в по-широк смисъл, т.е. като закваска, съдържаща балансиран микс от микроорганизми (не само дрождени такива) – което не означава непременно, че това е само спонтанно възникналата набухваща смес.

5. При спонтанната ферментация важна роля играят и организми, обитаващи използваните за брашно растителни зърна.

Наред със споменатите по-горе важни според мен закономерности при кваса, има и една друга негова особеност, за която до скоро не предполагах (в което подозирам не съм единствен). Тя е свързана с това, че спонтанната ферментация протича чрез дейността не само на организми, които са навлезли в брашнената каша от въздуха (с което се обяснява и нейното разнообразие в различните места, където се създава и отглежда), а и на такива, живеещи в растенията, с чието зърно е направено омесеното брашно за хляба (едва наскоро се заговори по-широко, че всички многоклетъчни организми са населявани от микроорганизми).

Както можем да се досетим, обитаващите растенията и животните микроорганизми са важен фактор за качеството и здравословния ефект не само при хляба, но и при много други храни и най-вече тези, които са продукт на ферментация – кисело мляко, кисело зеле и други. Така например, помогналата на мнозина да се справят с тежки здравословни предизвикателства соленолюбива и високоадаптивна лактобактерия Lactobacillus plantarum в киселото зеле не попада там само от въздуха, а и от самото зелево растение, което наред с някои други богати на соли плодове и зеленчуци е нейна предпочитана среда за развитие.

Горната според мен малко известна специфика е свързана и с много други значими следствия. Както по отношение значението на чистотата на зърното (а и всички храни по принцип), неговата механична и термична преработка и неблагоприятното въздействие върху обитаващите го микроби и имунитета на растенията, което имат химическите препарати за обогатяване на почвата и растителна защита. Така и за това, че всъщност може да се окаже, че най-качественият и полезен за човека хляб с квас се получава от естествено присъстващите в екологично отгледаното зърно микроорганизми. Което разбира се не изключва към тях да се добавят и други, включително чрез стартерни култури (закваски).

6. Хлябът може да съдържа полезни живи организми и да се използва като пробиотик.

Въпреки термичната обработка, която при съвременното производство протича на нива около 200-250 °C (със съответните неблагоприятни последици за мазнините в житните култури, чиято точка на горене е около 120 °C), дори при промишленото хлебопечене вътрешната температура на готовия хляб реално е около 96-99 °C (при нискотемпературно печене стойностите са дори по-ниски). Това означава, че някои микроорганизми, най-вече хипертермофилните такива (т.е. тези, които издържат на по-високи температури, някои около и над 105 °C), могат да преживеят изпичането. С други думи, хлябът, който консумираме, може да съдържа различна комбинация от живи микроорганизми, които навлизат в телата ни и взаимодействат с обитаващия ги микробиом. И съответно биха могли да са полезни за нашето здраве.

Както става ясно, дори това да изненада мнозина от нас, хлябът като храна може да е сходен на другите продукти на млечнокисела ферментация, които използваме за храна – кисело мляко, кефир, кисело зеле, кимчи и други ферментирали зеленчуци и пр. Което на свой ред значи, че той също може да се използва като пробиотична храна и да бъде полезен за поддържане и възстановяване на оптимално здравословно състояние. Тук ще напомня, че по дефиниция под пробиотици се има предвид „живи микробни хранителни добавки, които влияят полезно и благотворно на човека, подобрявайки и оздравявайки вътрешния микробен баланс“. Дали това оздравяване ще се случи обаче в голяма степен зависи от използвана закваска и начина на приготвянето на хляба.

Във връзка с горното няма как да не спомена, че една от особеностите на промишленото хлебопроизводство е, че в някои случаи се използват хипертермофилни дрожди, които при определени пропуски в технологията могат да останат живи след изпичането и навлизайки в телата ни да създадат предпоставки за здравословни дисбаланси и разрастване на популациите на гъбични и други нехармонични организми. За разлика от термофилните дрожди, повечето от лактобактериите в кваса и закваските са мезофилни, т.е. предпочитат по-ниски температури (рядко над 45-50 °C). Те могат да оцелеят максимум до около 60 °C и не могат да преживеят изпичането, но съвместно с термофилните лактобактерии могат да намалят до минимум преживелите и останали в готовия хляб живи гъбични организми, били те и хипертермофилни (например, при наличие на Lactobacillus plantarum в закваската, шансът за наличие на живи дрожди в готовия хляб е почти нулев).

От друга страна, ако в закваската има достатъчно от определени щамове на топлолюбиви лактобактерии (сред тях са и познатите ни от киселото мляко Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus, Lactobacillus helveticus, използван и в швейцарското сирене, и други) и печенето протече на по-ниски температури, част от тези бактерии могат да преживеят изпичането (по мое мнение, някои щамове Lactobacillus bulgaricus са способни да оцеляват дори при температури от около 75 °C). А както е известно, в домашни условия и при направа на по-плоски и малки самуни хляб може да се пече и при температура около 160-170 °C, а дори и по-ниски (да припомним, че първите хлябове са приготвяни на слънце). Така хлябът би могъл да е полезен не само заради разграждането на определени вещества при втасването и млечната киселина, останала от ферментацията и стопираща развитието на гъбични и други нехармонични за човека организми (тази киселина е една от причините квасния хляб много рядко да мухлясва или плесенясва дори след дълго престояване). Но и с живите организми в него, превръщайки се в пробиотик и лечебна храна (дори при присъствие на дрожди, което лактобактериите могат да неутрализират).

7. Съвременният промишлено произведен хляб не съответства на законите на екологията и е фактор за развитие на множество здравословни дисбаланси при хората.

Доказателството, че именно естественият баланс при бактериалното преработване и набухване на хляба е най-оптимално и полезно за човека е в процес на осъзнаване хиляди години след откриване на тези практики. И то едва след разрастване на промишленото хлебопроизводство, основано на скъсяване на времето на приготвяне чрез пропускане на фермантацията с млечнокисели бактерии и набухване само чрез дрождени организми (масово познати като мая, съставена предимно от едноклетъчните дрожди Saccharomyces cerevisiae, отделящи въглероден диоксид и алкохол при разграждане на захари). Както и добавяне на различни други подобрители (допълнителен глутен, избелители, сгъстители, слепители, овкусители, регулатори на киселинността и пр.). Практика, довела до процес колкото технологично бърз и продуктивен, толкова и, както се оказва напоследък, излязъл от естествения порядък и довел до разбалансиране на човешкото здраве в големи мащаби.

Една от причините съвременно хлебопроизводство да създава разбаласиращ човешкото здраве продукт е влагането само или предимно на обработени дрожди (които дори да не преживеят изпичането на тестото, могат да са фактор за здравословни дисбаланси при хората). В основата на това е, че дрождите не се комбинират с държащи ги под контрол млечнокисели бактерии (това постепенно се променя с влагането на закваски). Тази причина обаче далеч не е единствена – към нея можем да добавим използването на много кратко втасване, което не позволява да протекат такива ферментационни процеси, които да доведат до намаляване на естествено присъстващите в брашното нехармонични субстанции. Както и правенето на хляб от бели брашна с малко фибри, което увеличава техния въглехидратен товар и оказва потенциално разбалансиращо въздействие върху метаболизма на хората. Не бих пропуснал и влагането на допълнителен глутен за по-пухкав хляб, както и останалите добавки и Е-та, много от които действително могат да подобрят вкусовите качества на хляба, но за сметка на по-висок токсичен товар върху човешките тела. Списъкът със сигурност може да бъде продължен.

И макар връзката с редица сериозни здравни предизвикателства за съвременното човешко общество като имунни, метаболитни и храносмилателни смущения все още да не е категорично доказана, потвържденията за тази хипотеза продължават да се увеличават. За щастие все повече са и случаите на подобрения в протичането на здравословни изпитания, постигнати след добавяне към хляба с мая на закваски с млечнокисели бактерии или преминаване към втасването изцяло по старата технология само с квас.

8. Проявената непоносимост към редица форми на хляб и тестени изделия е признак и на екологични неравновесия вътре и извън нас.

Когато напоследък се заговори за възможните неблагоприятни последици от консумацията на някои житни растения и хляба от тях, част от скептиците изваждат аргумента, че не е възможно култури и продукти, които са използвани за храна толкова хиляди години, да проявяват такава „вредност“ едва сега. Такъв довод обаче едва ли е трудно да бъде оборен, особено предвид факта, че подобна проява идва успоредно именно с излизане от пътеката на екологичното равновесие с въвеждането на промишлено произведения хляб, влагането само на мая и бързото втасване, използването на знайни и незнайни химически „подобрители“ (т.нар. Е-та).

Точно при този промишлен хляб обаче потенциално разбалансиращите естествени аспекти на една група растения и храни многократно са подсилени чрез промяна на културите посредством модификация и хибридизация, чрез масово и често прекомерно използване на химически торове и пестициди в името на високия добив, чрез механизираното прибиране, обработване и смилане на зърното, прекалено дългото и влошаващо качествата му съхранение на брашното, съответно максимално ускореното и химизирано приготвяне на хляба, превръщащо го не толкова в пълноценна храна, колкото в проста съвкупност от вкусове и лишени от енергия вещества.

Проявите на неблагоприятните ефекти на житните и направените от тях хляб и тестени изделия се проявяват едва сега и защото се катализират от все по-задълбочаващото се разбалансиране на микробитата на хората – онази многомилионна съвкупност от микроорганизми, които, ако са в достатъчна вътрешна хармония, ни помагат да се справяме много по-успешно с предизвикателства на средата. И то дори до степен понякога да забравим за възможните нехармонични влияния, които могат да имат върху нас едни или други явления.

В частния случай с хляба, това видимо разбалансиране, което стои в основата на множество от здравословните проблеми при хората по принцип, от една страна наистина е резултат от вече споменатите фактори, свързани със самото хлебопроизводство. Но идва и от другите замърсявания, свързани със съвременното промишлено земеделие (използването на модифицирани култури, торове, пестициди и т.н.). А и с условията на живот на съвременния човек като цяло (обедняване на почвите, замърсяване на въздуха и водата, електросмога, информационното пренатоварване, обездвижването и други). Все фактори, натрупали се и кумулирали своя ефект най-вече през последните 50-60 години.

9. Истината за хляба може да ни помогне да се завърнем към оптимално здраве и цялостен баланс.

Когато разберем горните истини за процесите, които стоят в основата на преработката на житни зърнени култури, съответно на направата на хляб, ние вече можем много по-осъзнато да правим своите избори, както във връзка с тях, а и по принцип при природосъобразното хранене и стил на живот. И по този начин да влияем на начина, по който се случват нещата. Защото именно съвкупността от много лични избори е в основата на наблюдаващата се повсеместна тенденция на намаляване консумацията на промишлено произведен хляб, на все по-честата употреба на закваски наред с маята, на постояно нарастващия брой занаятчийски пекарни, в голяма част от които се залага именно на старата технология на бавно ферментиране и набухване чрез естествен квас.

Този процес със сигурност ще продължи и ще се задълбочава. Това вероятно ще донесе със себе си много промени, и в хлебоправенето, и в по-широк план. Ще се изясни какво точно се има предвид под квас и няма да се злоупотребява с това понятие. Ще се знае каква е разликата между спонтанно получен квас и закваска (разграничение, което има значение, макар и двете да съдържат разнообразни организми и да имат потенциала да са полезни). При използване на едни или други закваски ще се знае точно какви организми съдържат те и какви последици могат да произведат върху човешките тела, обективно и без общи убеждения и твърдения за полезност или вредност (като например често срещаното напоследък поставяне на знак за еквивалентност между думите „квас“ и „здравословно“). Дори е възможно да се подбират закваски с различни комбинации от микроорганизми, с което хлябът да се използва и като пробиотик, функционална и лечебна храна.

В широк план ще се осъзнае ролята на микробиотата за човешкото здраве. Все по-често ще се използват пробиотици и ензими като средство за подобряване на здравето. Мисълта за макро- и микроекологичното равновесие ще бъде основополагаща за всяко едно наше действие и избор, както на индивидуално, така и на колективно ниво. Вероятно ще има и много други благоприятни промени. С което хлябът не просто ще става по-полезен, но ще носи и познание, мъдрост и сила – качества, които и сега олицетворява в индивидуалните и колективни вярвания на много от нас.

10. При всеки оптималната форма на хляб е различна.

Дори след осъзнаване на тези и други истини за хляба, съответно след вземането на определени корективни мерки, това няма да промени факта, че ние ще продължим да бъдем все така различни, с индивидуален път и лична истина. Затова и взаимодействието на всеки един от нас с житните култури, хляба и тестените храни ще бъде строго индивидуално. А ние рано или късно ще осъзнаем, че универсални рецепти, както за най-полезния хляб, така и за постигане на здраве по принцип няма и не би могло да има.

Така едни ще консумират глутен съдържащи култури, хляб и печива от тях сравнително рядко (съответно те ще залагат на други опции като царевица, киноа, ориз, теф, сорго, елда и т.н.). При други ще са допустими само някои от тях (да речем еднозънест или двузърнест лимец, спелта или ръж), евентуално в по-ограничени количества. Трети ще избират хляба не само по използваното зърно, но и по това дали в него има полезни за здравето живи организми (например познатата в страната ни с разнообразните си благотворни качества лактобактерия Lactobacillus bulgaricus). А четвърти ще могат да включват в менюто си повечето от тези групи храни (с или без използване на мая). Просто всеки ще търси и намира своя път и истина в храненето. И именно този път, а не масово обявяваният за правилен или здравословен, ще го води към баланс и цялостно здраве.

След всичко споделено по-горе, ще обобщя наблюденията си като кажа, че дори да не можем да направим зърнените и житни култури по-полезни за нас отколкото обективно е възможно те да бъдат предвид степента на хармоничност с нашия организъм, осъзнавайки закономерностите в основата на направата на хляб, можем да разберем много за себе си и всичко около нас. За разнообразието в живота, за това, че различността не значи непременно конфликт или недобронамереност, за различните лични истини и възможното тяхно съжителстване, за важността на хармоничното общуване и взаимодействие с другите, за ефективността и синергията в заедността и взаимопомощта. И толкова още много други „извънкласни“ уроци, които можем да научим дори от житните растения, хляба и тестените произведения. При това без да е необходимо те да присъстват трайно в менюто ни. Просто въпрос на осъзнаване и прилагане на практика на Законите на Живота, които усвояваме по един или друг начин, всеки един от нас по своя път. Успех на всички!

Ако статията Ви е харесала, моля споделете я с бутончетата по-долу, за да достигне тя до повече хора. Благодаря!


Advertisements

Публикувано от

zdravelei

Блог за цялостно здраве в Ерата на Водолея

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s