Прагът между две календарни години обичайно е времето, когато най-често правим равносметки за постигнатото досега и обмисляме планове за идните месеци и дни – изричаме или пишем (по)желания, даваме (си) обещания, поставяме пред себе си близки и по-далечни цели. Или като цяло, насочваме мисълта си към това, което искаме да постигнем и да ни се случи в бъдеще.
По един или друг начин, при всеки от нас този процес на „възнамеряване“ на желани резултати неминуемо поражда множество въпроси – например дали всичко, което поискаме, може да стане реалност, защо някои мечтани неща, за които сме отделили толкова време и усилия, не са се осъществили (или случването им не ни е донесло удовлетворение), какво можем да направим, за да увеличим шанса да реализираме целите си, и други подобни.
Тъй като такъв род въпроси занимават и мен, реших да споделя някои мисли за това какво е необходимо за „сбъдването“ на желана от нас бъдеща реалност.
По моето разбиране на нещата, необходимите и достатъчни условия за сътворяване на реалност са пет и те са следните:
1. Заложен потенциал в Творението.
За да се случи кое да е нещо, за да се превърне някакъв наш замисъл в „пълнокръвна“ реалност, за това е необходимо да е заложен потенциал в голямото Творение. Само на базата на такъв потенциал, ако се спазят и останалите посочени по-долу условия, Съзнанието може да създаде съответна действителност.
Това което вероятно няма да се понрави на нашите умове е, че глобално погледнато определени събития и резултати не са предвидени като възможни и съответно тяхното случване не е постижимо. В този контекст можем да добавим, че и конкретно за даден човешки „живот“ (или ако искате, за дадена „инкарнация“) има събития, които при всички или част от възможните развития, или „времеви линии“, могат да се реализират (например, в наши дни и по нашите географски ширини, посещаването на училище по-скоро може да се приеме за обичайно събитие за повечето хора).
Но, предполагам ще се съгласите, има и такива събития, които при никакви обстоятелства нямам как да се „сбъднат“ – колкото и да е относително, при много от нас спечелването на олимпийска титла в даден спорт, заемането на поста на държавен глава или осъществяването на полет до друга планета са ситуации, които по-вероятно попадат именно в тази категория (предполагам за наше и всеобщо добро).
Въпреки горепосочения факт, който мнозина биха окачествили като „нерадостен“ или „несправедлив“, нещата едва ли са толкова мрачни, колкото могат да ни се сторят при една поляризирана представа за света. И това е така, защото в случая има и няколко добри новини, които въобще не са за пренебрегване. Като такава можем да посочим, че възможните варианти за развитие на събитията далеч надхвърлят възможностите за възприемане на света, с които разполагат умовете ни (математически погледнато и песъчинките на плажа са краен брой, но това едва ли е повод да ги дадем като пример за „оскъдица“, нали).
Друга новина, която можем да определим като „позитивна“ (по смисъла, обичайно влаган в това понятие), е фактът, че поради синхронността и хармоничността, вътрешно присъщи на Творението като цяло и осигурени за отделните човешки животи, в преобладаващата част от случаите, наистина необходимите ни неща са заложени като потенциал и в този смисъл е възможно да бъдат постигнати, като това е съвсем реално да се случи.
2. Вибрационна сходимост с желаното.
Пряко отношение към споменатите енергийни закономерности, заложени в самите устройство и принципи на Творението, има и следващото условие за сътворяване на реалност. То е свързано с вибрационната хармоничност между желания резултат и този, който иска да го реализира. Казано по друг начин, всеки един от нас може да сбъдва само резултати (състояния, постижения, притежания и пр.), които по някакъв начин съответстват на неговата същност, цел и предназначение в Живота. Или накратко – са подходящи за него (визирам всички аспекти на личността за конкретното въплъщение, т.е. имам предвид и не винаги понятните за разума ни цели и планове на Душата).
Тук според мен е мястото да споменем една от основните причини за повечето на пръв прочит разочароващи за нас стечения на обстоятелствата – това е неспособността или затрудненията на умовете ни да правят разлика между желано, от една страна, и необходимо и подходящо, от друга. При днешното отдалечаване между реалността и възприятията ни за нея, примерите в тази насока изглеждат наистина много. Типичен такъв са промишлено произведените храни, които макар да са способни да отговорят на всякакви прищевки за сензорна наслада, в последствие се оказват далеч от това, което телата ни биха определили като приемливо или полезно.
Дори в по-широк план да е характерна за много други сфери от ежедневието ни освен храненето, тази закономерност, която някои биха отдали на липса на достатъчно опит, в повечето случаи е резултат от различни наши илюзии и заблуждения (за нас самите, за другите и Живота като цяло). Именно тези несъответни на реалността възприятия и разбирания често са в основата на наши избори и решения, които не са в унисон със същността ни. И като такива тяхното осъществяване най-малкото е енергийно неефективно, а погледнато по-емоционално – и свързано със разочарования и други нежелани и/или неблагоприятни последици.
Когато коментираме доколко подходящо е за нас дадено събитие, още нещо, което намирам за важно да спомена е, че хармоничност е нужно да е налице както по отношение на истинската същност на възприемания като необходим и желан краен резултат, така и за начина, по който си представяме, че можем или трябва да стигнем до него.
От казаното следва първо, че при сътворяването на реалност е съществено да сме наясно от какво точно се нуждаем, съответно искаме да постигнем. Например, дали ни е нужна определена сума пари, както може би си мислим. Или по-скоро имаме потребност от нещо друго, което според нас можем да си купим с нея. Като често дори не предполагаме, че то може да бъде придобито и по други напълно приемливи начини.
Както ни съветват в много книги, посветени на тази тематика, също толкова важно обаче е и да се въздържаме от прекалено тясно определяне на „пътищата“, т.е. способите, начините и формите, по които според нас е възможно да се стигне до реализирането на нашето желание. В понятията на предишния пример, спечелването на определена сума пари едва ли е възможно само чрез участие в лотарийна игра. А и надали е нещо, което непременно трябва да постигнем сами, т.е. без съвместни действия с други хора.
Казаното е добър повод да отбележа, че при някои хора кооперирането с енергийно близки хора може да е и единствен възможен вариант за постигане на определени цели. Защото както ни казват някои мъдреци, взаимодействието с другите може би е една от основните причини за превъплъщенията ни на Земята.
3. Желание за реализиране на резултата.
Поради действието на редица закони на Живота, и най-вече този за автономността на волята (познат и като „Закона за свободната воля“), за да реализираме каквото и да е, е необходимо да осъзнаваме своята потребност то да се случи и да формираме ясно и конкретно желание и намерение за неговото „случване“. Едва след този израз на нашата творческа воля, идеята ни ще може да мине проверка за енергийно съответствие с личната ни енергия и планираното за това ни земно превъплъщение.
Ако такова съответствие е налице (което често можем да усетим като „радостно въодушевление“ при мисълта за определено състояние, действие, притежание), нашето намерение ще може да премине през висшите аспекти на същността ни, и така да получи „активация“. Т.е. вече да бъдат положени вибрационните основи за нейното претворяване в реалност в обозримо бъдеще.
4. Предприемане на последователни действия за превръщане в реалност.
Както повечето от нас са се убеждавали не веднъж и дваж, едно от предизвикателствата пред сбъдването на реалност е свързано с нереалистични очаквания за „пасивно получаване“ на желания резултат. Това очаквателно отношение, което обикновено също е резултат от индивидуални и колективни илюзии и заблуждения, намира отражение и в много от трайно установените в езика ни изрази.
Подобни словосъчетения, които са само малка част от възможните примери, свързани с постигането на желан резултат, са „ако е речено / писано“, „ако съдбата е благосклонна“, „ако имам късмет“, „ако се сбъдне“, „ако ми се удаде шанс / възможност“, „ако се подредят нещата“ и други.
Казвам всичко това не за да внушавам, че при постигането на желано събитие или състояние едва ли не всичко зависи от нас, или че ние сме единствените „ковачи“ на съдбата си. А просто за да напомня за един основен принцип, който под въздействие на своите вярвания и убеждения често забравяме. Съгласно този принцип, даден желан резултат може да стане факт само и единствено при инициативно и активно отношение от страна на онзи или онези, претворяващи го в реалност.
И е добре да помним това винаги, когато съзнателно или не пожелаваме на себе си или на някого другиго късмет, сполука, шанс, благоприятно развитие (пожелаването на „здраве“, без това да е съпроводено от последователни действия в посока съблюдаване поне на необходимия за телата ни хранителен и двигателен режим, е много характерен за обществото ни пример).
Защото вярваме или не, всичко, което ни е необходимо, на ниво потенциал на Творението е на наше разположение. Но за да стане факт, трябва както да го пожелаем, така и да си го осигурим, или казано още по-буквално – да отидем и да си го „вземем“. Било то сами, или още по-добре – съвместно с други хора, с които споделяме общи мечти и въжделения.
5. Изминаване на необходимо време за осъществяване.
Понеже като хора живеем в линейното време, за да се осъществи дори най-незначителното по нашите представи желание, е необходимо да измине определен период от време. Съвсем естествено, продължителността на този период може да варира в широки граници. Като това зависи от много и различни фактори, включително колко е комплексен желаният от нас резултат, колко хора имат отношение към сбъдването му или последиците от него, с действието на какви закономерности на Творението е свързано реализирането му, и други.
Един от примерите, които добре илюстрират разглежданото условие, е времето, което е нужно да мине, за да се развие и даде плод едно засято или засадено от нас растение (при едни видове това може да е въпрос на няколко месеца, при други – на десетки години). Харесвам този пример, защото той може да ни напомни по лесен за възприемане начин, че колкото и да ни се иска, ако възнамеряваме да се радваме на цветовете на нашите цветя или да берем домати собствено производство, ще трябва да почакаме. Мисъл, която за много от нас вероятно може да внесе успокоение в мигове на нетърпение или обезсърчение.
Когато споменаваме времевия фактор, няма как да пропуснем и това, че в определени случаи действително ще е достатъчно да стартираме даден процес и просто да изчакаме той да достигне до определена фаза на своето развитие. Много по-често обаче ще е необходимо да продължим с последователни и неотклонни последващи действия да „подхранваме“ случването на така мечтаното от нас благоприятно развитие на събитията.
В горния ми пример с растенията, някои едногодишни зеленчуци ще искат постоянни грижи като поливане, подхранване, плевене и окопаване, било то и само за няколко месеца. А при други растения намесата ни ще е необходима по-рядко, но в продължение на значително по-дълъг период от време – като при овощните дървета.
Условието за изминаване на определено „технологично“ време може да ни накара да се замислим за множество предпоставки за сбъдването на желаната от нас реалност. Това е свързано не само с търпението и/или постоянство в „преследването“ на мечтано събитие или състояние, но и с множеството взаимовръзки със споменатото в предходното условие активно и ангажирано отношение към творческото дело. А както вече сме и/или предстои да се убедим от своите опитности – и с всички останали от споменатите предпоставки за успешно сътворяване.
6. В заключение.
След споделените размисли за необходимите и достатъчни условия за осъществяване на желана реалност, ще завърша с нещо, в което убедено вярвам – при всеки един от нас този творчески акт навярно се случва по уникален и различен начин. С различна важност за „положителния“ краен резултат вероятно е и всяко едно от споменатите условия, при някои със сигурност от значение са и някои други или допълнителни фактори и предпоставки (в т.ч. затрудняващи сътворяването наши илюзии или заблуждения, записани като ментални програми и други).
Въпреки това, само и единствено ако заедно са изпълнени поне посочените по-горе пет условия, можем да имаме основани на житейските закони очаквания за сбъдване на наша идея, цел, план, мечта, намерение. И то сбъдване по начин, който може да ни донесе истинско удовлетворение, самоусъвършенстване и придобиване на преминала през личните ни преживявания мъдрост за Живота и Вселената!
Затова „Дай пет“ и започни още тук и сега сътворяването на важната точно за теб лична и същевременно обща действителност! Успех!
Ако статията Ви е харесала, моля споделете я с бутончетата по-долу, за да достигне тя до повече хора. Благодаря!
zdravelei 