Десет извънкласни уроци от хляба

Следвайки ни в нашата еволюция през последните няколко хиляди години, зърнените храни и в частност житните такива, съответно направените от тях хляб и тестени изделия, са се превърнали в основен източник на хранителни вещества за нас хората. Що се отнася конкретно до хляба, той не само е фундаментална част на диетата на съвременния човек, но вече е придобил и статут на социо-културен феномен (никой не е по-голям от него, ще кажат), за някои дори свещена символика (не случайно без хляб не минават и много от ритуалите в повечето религии).

Макар в традиоционния си вариант, приготвен от пшеничено брашно и набухвател дрождена мая, той да не е предпочитан гост на моята трапеза, изучавайки хляба като многоаспектен феномен постепенно съумях да изляза от рамките на личните си предпочитания и оценки за него. И да осъзная ценни за мен закономерности от заобикалящата среда, които се оказва могат да имат важно значение за физическото здраве и хармонично съществуване на планетата Земя. Тъй като всички ние под една или друга форма, заедно и поотделно, вървим подобен път на осъзнаване на истината за много от нещата от живота, реших да споделя своите открития в следващите редове.

Пътят, който самият аз изминах в изучаването на различни страни от приготвянето и употребата на хляб и тестени храни, ме отведе до изложените по-долу десет твърдения за насъщния, чиято истинност поне за себе си все по-малко поставям под съмнение. Както може да се забележи, те са свързани помежду си, а по много от тях може да се кажат и още неща. Реших да не влизам в повече подробности не толкова поради невъзможност да съм по-изчерпателен в изложението, а защото ценя времето на читателя и неговото право на собствен поглед и личен опит в изследването на изложените тук, а и други явления в така пъстрата и многопластова Вселена. И така, ето ги и метафорично наречените от мен „извънкласни“ уроци, научени от хляба:

1. В своята същност житните зърнени храни и в частност хляба по-скоро не са сред най-подхоящите храни за хората.

Като всяко друго нещо на този свят, житните растения и хлябът не са „добри“ или „лоши“, а просто са такива каквито са – уникална съвкупност от качества и аспекти, които се проявяват във всяко свое взаимодействие със средата. И именно в това си взаимодействие с нас хората, които сме избрали да ги отглежаме за храна, тази група растителни храни обективно и безпристрастно погледнато са с по-скоро ниска степен на хармоничност с човешкия организъм. Това според мен е валидно най-много за съвременните пшеници, които най-често се използват за храна от днешния човек (в т.ч. за направа на хляб и тестени изделия), съответно интензивно се подлагат на хибридизиране и генно модифициране за постигане на по-добри добиви и стопански резултати. Макар и в по-малка степен обаче, това заключение намирам за валидно и за другите житни култури като ръж, ечемик, овес, спелта, лимец и пр.

Нататък Десет извънкласни уроци от хляба

Advertisements