За гъбите и хората (обновена)

Пролетта отдавна е в разгара си и Природата отново се радва на моментите на възраждане и разрастване. Освен всичко друго, този прекрасен зелен сезон е отлично време и за наблюдения и изучаване на материята. И е наистина удивително как разсъжденията за привидно прости и наглед познати неща от заобикалящата ни действителност могат да ни доведат до прозрения за неподозирани взаимовръзки и механизми, чрез които функционира Животът на Земята, а и във Вселената като цяло.

За гъбите

Пореден повод да се уверя в казаните по-горе думи ми дадоха размислите за тихо, но бързо заявяващите присъствието си през този сезон гъби и проучванията, които направих за някои техни особености и връзката на последните с взаимодействието с човека. Освен досега ми с интересни факти за биологията на гъбите и процесите, за които имат принос в околната среда, това ми даде възможност да осъзная и колко голямо значение, и то по много начини и в много отношения, имат те за нас хората. А тези знания ми донесоха не само полезни изводи по пътя към оптимално здраве и баланс, но и разбиране за по-широкия енергиен план на процесите, развиващи се тук на Земята.

Наред с някои особености в храненето (което се осъществява на контактната повърхност с нутриентите, а не чрез поглъщането им) и изграденото им от нишки тяло (познато и като мицел), едно от нещата, които отличават гъбите от другите организми, е наличието на плътна клетъчна стена (като при растенията), която обаче най-често е образувана от хитин (вещество, срещано в животинското царство). Хитинът е специфичен азотсъдържащ неразтворим полизахарид, аналог на целулозите при растенията, който се използва предимно със структурно-опорно предназначение при някои организми. От него и други протеини и минерални съединения например са направени черупките на охлювите, мидите, външния скелет на насекомите и други членестоноги, в това число крабове, омари, раци и ракообразни. Именно това вещество е едно от общите неща между животните и гъбите, които както споменахме го използват в своите клетки и тъкани като основен градивен елемент.

Освен особеностите в строежа и начина им на живот, също толкова интригуващи са множеството страни на взаимодействието на гъбите с хората. На пръв поглед, основна част от това взаимодействие са различните им форми на употреба, открити от човека.

Тера инкогнита на храненето според кръвната група

Една от системите от знания, която в най-голяма степен отчита и се опитва да обясни разликите в оптималния хранителен режим при отделните хора, е диетата според кръвната група. Макар че не е официално приемана от научната общност, теорията, зад която стоят д-р Д’Адамо и други по-малко известни негови колеги, се ползва със сравнително висока популярност както в специализираните среди, така и сред широката аудитория. Това, както и определени нейни успешни попадения, ме накараха да ѝ обърна специално внимание в този материал.

В него ще изложа някои мои по-различни виждания за истинските причини за различията и реалните им измерения както в храненето, така и в здравословния начин на живот като цяло. Без да претендира за научност, а и нарочно избягващ иначе съществени препратки извън пределите на Земята, текстът със сигурност би могъл да наведе на размисли и да доведе до нови прозрения както противниците, така и привържениците на теорията. Той би бил полезен и за всички онези от нас, търсещи своя път към оптималното хранене и стил на живот.

За системата накратко

Теорията на храненето според кръвната група извежда отликите при отделните хора на база на допускания за начина и различните условия, при които са се формирали кръвните групи. За ключов разграничаващ фактор се приема и съдържанието на специфични защитни вещества в храните, които оказват дразнещо действие върху човешкия организъм (най-вече т.н. лектини).

За д-р Д’Адамо и колегите му, първата появила се група е нулевата. Въпросните автори защитават тезата, че представителите на тази група могат да се определят като наследници на първите хора – според тях древни ловци и събирачи. Като оптимален хранителен режим за тази група се сочи високопротеиновата диета с преобладаваща част на месните продукти (в т.ч. черен дроб). За неблагоприятни се считат зърнените и техните производни (включително всички тестени), както и всички онези храни, които затрудняват работата на щитовидната жлеза и забавят метаболизма (особено зеле и някои други кръстоцветни).