Десет извънкласни уроци от хляба

Следвайки ни в нашата еволюция през последните няколко хиляди години, зърнените храни и в частност житните такива, съответно направените от тях хляб и тестени изделия, са се превърнали в основен източник на хранителни вещества за нас хората. Що се отнася конкретно до хляба, той не само е фундаментална част на диетата на съвременния човек, но вече е придобил и статут на социо-културен феномен (никой не е по-голям от него, ще кажат), за някои дори свещена символика (не случайно без хляб не минават и много от ритуалите в повечето религии).

Макар в традиоционния си вариант, приготвен от пшеничено брашно и набухвател дрождена мая, той да не е предпочитан гост на моята трапеза, изучавайки хляба като многоаспектен феномен постепенно съумях да изляза от рамките на личните си предпочитания и оценки за него. И да осъзная ценни за мен закономерности от заобикалящата среда, които се оказва могат да имат важно значение за физическото здраве и хармонично съществуване на планетата Земя. Тъй като всички ние под една или друга форма, заедно и поотделно, вървим подобен път на осъзнаване на истината за много от нещата от живота, реших да споделя своите открития в следващите редове.

Пътят, който самият аз изминах в изучаването на различни страни от приготвянето и употребата на хляб и тестени храни, ме отведе до изложените по-долу десет твърдения за насъщния, чиято истинност поне за себе си все по-малко поставям под съмнение. Както може да се забележи, те са свързани помежду си, а по много от тях може да се кажат и още неща. Реших да не влизам в повече подробности не толкова поради невъзможност да съм по-изчерпателен в изложението, а защото ценя времето на читателя и неговото право на собствен поглед и личен опит в изследването на изложените тук, а и други явления в така пъстрата и многопластова Вселена. И така, ето ги и метафорично наречените от мен „извънкласни“ уроци, научени от хляба:

1. В своята същност житните зърнени храни и в частност хляба по-скоро не са сред най-подхоящите храни за хората.

Като всяко друго нещо на този свят, житните растения и хлябът не са „добри“ или „лоши“, а просто са такива каквито са – уникална съвкупност от качества и аспекти, които се проявяват във всяко свое взаимодействие със средата. И именно в това си взаимодействие с нас хората, които сме избрали да ги отглежаме за храна, тази група растителни храни обективно и безпристрастно погледнато са с по-скоро ниска степен на хармоничност с човешкия организъм. Това според мен е валидно най-много за съвременните пшеници, които най-често се използват за храна от днешния човек (в т.ч. за направа на хляб и тестени изделия), съответно интензивно се подлагат на хибридизиране и генно модифициране за постигане на по-добри добиви и стопански резултати. Макар и в по-малка степен обаче, това заключение намирам за валидно и за другите житни култури като ръж, ечемик, овес, спелта, лимец и пр.

Нататък Десет извънкласни уроци от хляба

Advertisements

За гъбите и хората

Пролетта отдавна е в разгара си и Природата отново се радва на моментите на възраждане и разрастване. Освен всичко друго, този прекрасен зелен сезон е отлично време и за наблюдения и изучаване на материята. И е наистина удивително как разсъжденията за привидно прости и наглед познати неща от заобикалящата ни действителност могат да ни доведат до прозрения за неподозирани взаимовръзки и механизми, чрез които функционира Животът на Земята, а и във Вселената като цяло.

За гъбите

Пореден повод да се уверя в казаните по-горе думи ми дадоха размислите за тихо, но бързо заявяващите присъствието си през този сезон гъби и проучванията, които направих за някои техни особености и връзката на последните с взаимодействието с човека. Освен досега ми с интересни факти за биологията на гъбите и процесите, за които имат принос в околната среда, това ми даде възможност да осъзная и колко голямо значение, и то по много начини и в много отношения, имат те за нас хората. А тези знания ми донесоха не само полезни изводи по пътя към оптимално здраве и баланс, но и разбиране за по-широкия енергиен план на процесите, развиващи се тук на Земята.

Наред с някои особености в храненето (което се осъществява на контактната повърхност с нутриентите, а не чрез поглъщането им) и изграденото им от нишки тяло (познато и като мицел), едно от нещата, които отличават гъбите от другите организми, е наличието на плътна клетъчна стена (като при растенията), която обаче най-често е образувана от хитин (вещество, срещано в животинското царство). Хитинът е специфичен азотсъдържащ неразтворим полизахарид, аналог на целулозите при растенията, който се използва предимно със структурно-опорно предназначение при някои организми. От него и други протеини и минерални съединения например са направени черупките на охлювите, мидите, външния скелет на насекомите и други членестоноги, в това число крабове, омари, раци и ракообразни. Именно това вещество е едно от общите неща между животните и гъбите, които както споменахме го използват в своите клетки и тъкани като основен градивен елемент.

Освен особеностите в строежа и начина им на живот, също толкова интригуващи са множеството страни на взаимодействието на гъбите с хората. На пръв поглед, основна част от това взаимодействие са различните им форми на употреба, открити от човека. Нататък За гъбите и хората