Наздраве за изобилието

Винаги съм смятал, че пиенето на бира не е „моето нещо“. Дегустацията на различни видове, включително в страни, където производството на кехлибарената течност е доведено до изкуство, не промени това ми убеждение (а и установен факт). Така с времето интересът ми към пивото се поизпари и достигна до съвсем символични нива.

Това положение на нещата обаче претърпя промяна в момента, в който дочух от някои дами, че приложена външно бирата може да има благотворно влияние върху косата и затова се използва в домашни маски за коса. Изследователският ми ум нямаше нужда от втора покана, за да провери твърдението като потърси мнението на своя приятел и спътник – тялото. Защото кой друг сред близките най-добре ще разбира от тези „физически“ работи, ако не то…

Изненадващо или не, отговорът потвърди казаното за ползите от малко необичайната употреба на бирата. Логиката на нещата бе близка до ума – пенливата напитка обичайно съдържа високи нива на различни нутриенти като минерали, аминокиселини и особено така необходимите за растежа на косъма витамини от B групата. Тук заслужава да споменем пантетоновата киселина (В5), пиридоксина (В6), фолиева киселина (В9) и цианкоболамина (В12). Тази хубава комбинация от подхранващи компоненти обичайно се получава благодарение на съдружието на малц от ечемик (т.е. зърното преминава процес на покълване, при който нараства съдържанието на редица полезни вещества) и дрожди (известни и като мая микроорганизми, които разграждат малца и така предоставят на разположение усвоими витамини, минерали и аминокиселини).
Нататък Наздраве за изобилието

Advertisements

За стойността, цената и изобилието

Преди време, докато се освобождавах от вече ненужно ми оборудване чрез популярен сайт за продажба на употребявани вещи, се замислих за това какво е справедлива цена. Поводът беше именно опитността да сключа сделка за нещо, което няма точна пазарна оценка и едновременно би могло да е напълно безполезно за един и цяло съкровище за друг. Та тогава стана така, че по изключение се срещнах с купувача и се заговорихме на различни философски теми. Реших да повдигна и темата за стойността. Понеже човекът упражняваше професията на юрист, а аз на икономист, разгледахме въпроса от различни гледни точки – на пазарните отношения, на коректното представяне на качествата на продукта, на моралните аспекти на нещата, на това има ли абсолютно мерило за справедливост и много други. Но накрая се обединихме около мнението, че каквато и да е пазарната оценка на дадено нещо, цената му ще е справедлива, ако е такава и за двете страни, т.е. отговаря в най-добра степен на вътрешната им представа за стойност и полезност. Тогава разбира се още не осъзнавах за реалния и илюзорния пласт на реалността, съответно не правех разлика между реални измерения на нещо и представите за него. Или казано иначе, не предполагах, че истинската справедливост в отношения на група хора е положението, което е оптимално за всички засегнати страни. А илюзорния пласт на справедливостта е това, което участващите в разменните отношения вярват, мислят, приемат за справедливо в индивидуален и колективен план.

От тогава изтече много вода, но преди няколко седмици към същата тема ме върна книгата на Лучия Джованини „Толкова различен живот“. В пасаж, посветен на самоуважението, чаровната италианка споделя за разочарованието, което е изживяла, когато една от участничките в курсовете й за личностно развитие претърпяла неуспех въпреки съвместните им усилия. Въпросната случка първоначално отключила у Лучия чувство за провал и усещане, че не струва, но в последствие й донесла ценно осъзнаване. Тръгвайки от тази история, тя споделя своите мисли за това, че уважение всъщност означава да правиш оценка, но това веднага повдига въпроса за мерната единица, еталона за стойност, ценностните системи. Които могат да бъдат доста променливи неща, както във времето, така и в пространството (апропо, правенето на оценки и сравняването на личните истини една с друга или с „еталон“ е характерно за илюзорния пласт на реалността, но за това след малко). Така тя стига до идеята за безусловната, непроменлива стойност и значението на нейното разбиране за истинското самоуважение, идващо отвътре, от самия теб, а не отвън и от другите. Стойност, която не може да бъде изгубена въпреки обстоятелствата – финансово положение, кариера, здраве или мнението на околните – социален статус, професия, културно разбиране за престиж и пр.

Същата тема изплува и днес насред непринуден приятелски разговор за това как оценяваме нещата и как вземаме решение да платим или не определена цена. И отново ме накара да се замисля. Нататък За стойността, цената и изобилието