Силицият – матрицата на живота

Всички сме чували популярния факт, че физическите ни тела са изградени до една голяма степен  (около 75%) от вода. Аз обаче си признавам, че до сега не съм занимавал ума си с въпроса за останалите проценти до сто. Да, логично е, че това са всички останали елементи и съединения, но крие ли се зад това неясно обобщение нещо по-конкретно…
 
Отговорът на горния въпрос сякаш дойде при мен, когато случайно попаднах на твърдението, че телата ни са изградени от вода и… съединителна тъкан. Макар тя да има различни разновидности, всички тези тъкани по същество са комплекси от въглеродни съединения (белтъчни вериги) с различно предназначение. За да бъдат стабилни и устойчиви тези комплекси разбира се имат нужда от скеле. Така стигаме до още по-интересен факт – съединителната тъкан е изградена върху структурна матрица от силиций. Макар този елемент да е станал синоним на компютърни технологии заради полупроводниковите си свойства, явно ролята му за нас е доста по-важна от осигуряването на средство за сърфиране в Интернет. Ако се замислим малко къде ни хрумва, че се съдържа силиций, сред първите ни асоциации ще бъдат пясъка, минералите и скъпоценните камъни. След като си припомним това едва ли ще сме толкова изненадани, когато попаднем на друг популярен факт – силицият е вторият по разпространение елемент на Земята след кислорода. При това положение вече звучи повече от логично, че физическите ни тела на същества от Земята са изградени именно на силициева матрица. „Пръст от пръстта!“ би възкликнал откривателски някой…
 

Да, именно за това силицият е толкова важен за съединителната тъкан. Ако радостно възбудени, че сме открили важен за здравето факт, потърсим в Интернет хранителни добавки със силиций, ще попаднем на информация, според която приемът на този елемент ще подобри състоянието на кожата,  косата и ноктите. Както обаче се досещаме, при положение че цялата матрица на съединителната тъкан е силициева, ползите от силиция далеч надхвърлят полето на козметиката. Ако трябва да убедим скептиците в значението на силиция, споменаването на някои органи и тъкани, съдържанието на силиций в които е значимо, би било напълно достатъчно – сърдечни клапи, кръвоносни съдове, чревна и стомашна лигавица, обвивки на нервите, всички жлези, ставни хрущяли… Едва ли трябва да продължаваме списъка, за да стане ясно, че силицият е важен за… живота на телата ни.

Още по-интересно става обаче, ако се запитаме дали съединителната тъкан, толкова богата на силиций, няма и други роли, за които е малко вероятно да подозориме. Дали е възможно, например, именно в съединителната тъкан да минават добре известните от Традиционната китайска медицина меридиани, по които тече жизнената енергия във физическите ни тела? Правдоподобна хипотеза, особено като се замислим, че проводниковите свойства на силиция са толкова добре известни в областта на технологиите. Не по-малко интригуваща е и връзката на силиция с определени емоционални и психологически състояния. Така например, според популярната книга на Лиз Бурбо*, при хората с травма изоставяне се наблюдава обща отпуснатост на тялото (особено видима при раменете, но характерна дори за вътрешните органи). Едва ли ще е невероятно откритие да предположим, че това емоционално състояние влияе директно на съединителната тъкан – такъв човек сякаш чувства, че няма опора вътре в себе си, а опората дават освен скелета и мускулите, именно съединителната тъкан (всъщност съединителната тъкан в скелата и тъканите). Само като потвърждение на горното ще добавя, че в хомеопатията препаратите от силиций намират приложение и при състояния на изоставяне. Пореден пример колко прекрасно са навързани нещата в Матрицата на живота…

Ако статията Ви е харесала, моля споделете я с бутончетата по-долу, за да достигне тя до повече хора. Благодаря!

* Лиз Бурбо, „5-те травми, които пречат да бъдеш такъв какъвто си„, ЛиК
Advertisements

Когато филмите искат да ни кажат нещо: Ефектът на пеперудата

ButterflyEffect
 
За първи път си спомних колко ще са важни за мен въпросите за времето и времевите феномени след като гледах филма „Ефекта на пеперудата“ и часове след това буквално не бях на себе си… Толкова разместени бяха пластовете на разбиранията ми за реалността… Последваха и други филми, посветени на темата, много прозрения и нови осъзнавания… По-долу помествам един от текстовете, които също са ме впечатлявали силно… Спомням си, че ще има и много други постове… а и споделяне от първо лице…
Времето е  “динамика на случването” на вътрешно ниво. На енергийните нива  времето се явява реалност, “променяща се” в зависимост от усещанията. При различни обстоятелства времето се усеща по различен начин. Казвате, че времето “лети”, когато се забавлявате, и че е застинало, когато сте в приемната на зъболекаря или на опашка в супермаркета. На тези нива то съществува, но не е нещо, което съществува независимо от вашите усещания или извън тях. По своята същност времето е субективно. То е начин за моделиране на опитностите, за да може да ги осмислите.
 
Например, представете си, че сте на гарата сте и очаквате пристигането на влака. Дотогава има още малко време затова просто си седите, зяпате и незабелязано влизате в леко изменено състояние на съзнанието. Мислите си за някого, с когото сте говорили вчера. С лекота си припомняте разговора и ярко си спомняте как ви е повлиял. Преживявате отново определени части от разговора, като ги изтегляте от миналотов момента на вашето Сега. И ето какво реално се случва – вие пътувате в миналото и отново посещавате енергиите на онзи момент. Енергията на вашето Сега взаимодейства с енергията на Миналото, като е възможно да създаде промяна в усещанията ви за онзи момент и следователно, променя миналото.
 
Под изменение на миналото нямаме предвид, че променяте някакви физически факти… а че внасяте в тях друга интерпретация или гледна точка. Но… променяйки съдържанието на чувствата на конкретното минало събитие, … вие го променяте по определен начин!
 
Помислете върху следващия пример. Разговаряли сте с някого, който искрено се е обидил от някаква ваша забележка, макар че не сте имали никакво намерение да го критикувате. Човекът, с когото сте разговаряли, е започнал да ругае, а след това си е тръгнал. Сега, на свой ред, вие се чувствате обиден и едновременно с това неразбран, ядосан и шокиран. Когато се връщате у дома, в продължение на няколко часа се чувствате разстроени, но след това позволявате на всичко това да си отиде и вечерта спите добре. На сутринта, докато стоите на гарата и чакате влака, изведнъж си спомняте този конкретен разговор, в който всичко тръгна в грешна посока. Сега го разглеждате от друга гледна точка и изведнъж осъзнавате, защо човекът така се е обидил на вашата забележка. Сега можете да погледнете неговата емоционална реакция в абсолютно друга светлина, и по-специално, че тя няма нищо общо с вас. Разбирате, че не вие сте го наранили, а просто сте докоснали негова стара рана. Тази гледна точка задейства във вас различна емоционална реакция. Изпитвате чувство на облекчение, разбиране и разбира се на прошка. „О, ясно… Сега вече разбирам… Бедният човечец!”
 
В този момет вие пресътворявате миналото… Изпълвате го с нова интерпретация на фактите, което изменя първоначалната ви реакция! За да бъдем точни, … трябва да отбележим, че това не означава, че … първоначалната ви реакция не се е състояла! Това означава, че … енергиите на гнева, … шока и неправилното разбиране са трансформирани в разбиране и прошка. Посредством взаимодействие между минало и настояще се е извършила енергийна трансформация. Всъщност физическите факти не са толкова важни. Чувственото съдържание на ситуацията и енергийната реакция спрямо нея … формират вашия живот и вашата реалност. Затова с пълно право можем да твърдим, че можете да променяте миналото, пътувайки през времето в неговите енергии, които се нуждаят от изцеление.
 
Докато стоите на гарата и пътувате във времето, определен аспект от съзнанието ви все още се намира в тялото ви.  С “крайчеца на съзнанието си” може да усещате, че ръцете ви стават по-студени или че децата зад вас говорят твърде силно.
 
Съзнанието може да се разделя. То може да се намира на различни места едновременно. Това означава, че съзнанието може да обитава едновременно различни енергийни реалности. Това е значението на многоизмерността. Вашето съзнание не е ограничено в пространството и времето. Вие не сте ограничени от миналото и бъдещето, тъй като те не са фиксирани. Те са подвижни полета от преживявания. Те могат да бъдат променяни и вие можете да взаимодействате с тях от момента Сега.
 
Съзнанието ви е многоизмерно, макар и да си мислите, че то се намира в затвора на вашето физическо тяло. Известен ли ви е израза: „Тя е заседнала в миналото”? Това се казва, когато някой не може да позволи на миналото да си отиде… и затова съзнанието му е изпълнено с емоциите и усещанията от миналото като съжаление, разкаяние или просто тъга. Този човек не е в „момента Сега”. Той е в миналото. Както и в предния пример, той взаимодейства с миналото от момента Сега, но не по освобождаващия, „алхимичен“ начин. Неговото тяло се намира тук и сега, но той е заседнал в миналото. За него времето е спряло, макар часовникът да тик-така и да отмерва изминаващите седмици и месеци. И всичко е така, защото този човек не променя преживяванията си.
 
Истинският въпрос е следният – как е възможно да усетите себе си многоизмерен по един освобождаващ и трансформиращ начин?  Вашата духовна участ е да бъдете многоизмерни, мъдри и осъзнаващи се. Вашата съдба е да станете напълно съзнателни  многоизмерни творци. През цялото време взаимодействате с другите измерения, част от които сте, но когато правите това съзнателно и с приемане, … вие трансформирате реалността на тези измерения. Като изтегляте от тези измерения заседналите или задържаните енергии … и като ги задържате в светлината на вашето Съзнание, … вие освобождавате и интегрирате части на вашия АЗ и с това променяте вашето настояще! Вътре във вас се срещат много сфери на съзнание и всъщност вие сте техният господар, който избира коя от тях да изследва. Свободни сте да пътувате във всяка от тях, бързо или бавно, далече или близо. Докато се отъждествявате с Духа вътре във вас, вие запазвате съзнанието, че сте свободни.
 
Когато зациклите в ограничаващи мисли от рода на „това е невъзможно”, „това не е разрешено”, „това няма да доведе до добро” и т.н., вие затъвате в илюзиите на разделението. Процесът на „развързване” и „отлепянепреминава през редица стъпки или етапи, които наричате… „вътрешно израстване“. От човешка (линейна) позиция вие изчиствате дисонансите и бавно се трансформирате в съответствие с четирите етапа на вътрешното развитие, които описваме тук. От позицията на Духа, обаче, вие просто се връщате към вашето естествено състояние на божествено осъзнаване.
 

Източник: Pamela Kribbe ”The Jeshua Channelings”, по материал в сайта selftransformation-bg.com

Скритата сила на силиция

Силицият е основен свързващ структурен елемент в организма – това е неговата основна функция. Той участва в обменните процеси, в различни междинни реакции като катализатор, енергоизточник, обезпечава нормално протичане на жизнено важни процеси, помагайки клетъчните молекули да образуват единна структура. Ако силицият е под необходимото ниво се нарушава енергийният баланс в организма, а следователно и обмяната на веществата и жизнените процеси в организма затихват. При недостиг на този минерал в организма 70% от биологично активните вещества в организма не се усвояват, или се усвояват в неправилна форма, което е началото на болестта. Всичко това дава основание да се счита, че процеса на стареене в немалка степен зависи от силицият.

 Силицият е здраве

На бременните жени, на майките, които кърмят и на децата, необходимостта от силиций е няколко пъти по-голяма, отколкото при останалите хора. В израстващия организъм се изграждат неговите най-важни системи, осигуряващи връзката “мозък-тяло” и науката е доказала, че силицият играе най-важната роля в този процес: той на елементарно ниво “изпълнява” програмата на мозъка и контролира правилното израстване и развитие на човека, започвайки от изграждането на клетъчните мембрани до формирането на съединителната тъкан на организма.

Още в древността лекарите са знаели, че здравето на човек се определя от здравината и гъвкавостта на неговия костно-ставен апарат, а това от своя страна зависи в голяма степен от здравето на съединителните тъкани. Костите, сухожилията, хрущяла в ставите, клетките на кръвта, кръвоносните съдове и стомашно-чревния тракт, сърдечните клапи, жлезите с вътрешна секреция, веществото на междуклетъчното пространство и т.н. – всичко това е съединителна тъкан. Силицият осигурява нормалния синтез на основният белтък на съединителната тъкан, благодарение на което се формират отделните влакна на колагена и еластина.

Това придава на цялото разнообразие от съединителни тъкани двете общи за всички тях качества – здравина и еластичност. По такъв начин поддържането на нормално ниво на силицият е необходимо условие за функционирането на всички, без изключение органи и системи на организма. Използването на силиция като лечебно хомеопатично средство дава положителни резултати при лечението на повече от 50 заболявания, сред които: заболявания на сърдечно-съдовата система, на стомашно-чревния тракт /колит, гастрит, дисбактериоза/, а също така мигрена, остеохондроза, артрити и артрози, камъни в жлъчката и бъбреците, заболявания на дихателните пътища, в това число туберколоза, диабет, хепатит, заболявания на очите и зъбите, нервни разстройства, размекване на костите /остеомалация/, кожни заболявания /псориазис/, имунодефицити и мн.други. Изследванията показват, че по време на заболяване, силицият в организма намалява повече, отколкото другите елементи.

За съжаление съвременната диетология не се “грижи” за запазване на силиция в хранителните продукти. Технологиите при обработката на продуктите в хранителната промишленост са насочени към тяхното рафиниране и отстраняване на баластната част от тях, в резултат на което в отпадъците отива именно тази част от продукта, която съдържа силиций. Например, най-старателно от пшеницата се премахва природната “силициева обвивка” на зърното, за да се предложи брашно за детски кашички. Хлорираната вода, млечните продукти с радионуклеиди, преработените и рафинирани хранителни продукти – всичко това увеличава дефицита на силиций в организма, и това се проявява още в най-ранна детска възраст. И това е особено опасно, защото на децата е необходим 5 пъти повече силиций, отколкото на възрастните.

Именно благодарение на силицият, и само на него: организмът на детето усвоява калцият и по този начин стимулира изграждането на костната система, повишава се имунитета, изграждат се и се укрепват кръвоносните съдове, хрущялите и сухожилията, бързо заздравяват рани и ужулвания, повишава се апетита, нормализира се ръста и общото развитие на детето. Гладката, здрава кожа, здравите зъби, красивите нокти и буйните коси. Всичко това е заслуга на този уникален минерал – силицият.

Ето как описва своите първи впечатления от запознанството с него знаменитият изследовател на силицият А.Д.Малярчиков: “На дъното на това езеро имаше много силиций и през целият си живот хората го смятаха за странно… водата в него беше чиста, като сълза на новородено, виждаше се през цялата десетметрова дълбочина/…/ Ние децата се къпехме в него, пиехме вода с изворна свежест и не обръщахме внимание как бързо зарастваха раните и драскотините и как бързо растяха косите и ноктите ни…”

Какво ни струва изграждането на костите

Както беше вече казано, силицият сам по себе си, не само предпазва човек от заболявания, но и регулира усвояването и правилното разпределение на калция в организма. Затова той има най-важно значение за нормалното изграждане и развитие на костния скелет и за профилактиката на опорно-двигателния апарат. Учените проведоха любопитно изследване, като на група зайци назначиха диета, лишена от силиций. Това довело до рязко намаляване на калция в организма и техните кости започнали да се чупят. В същото време в другата група, където се давали допълнителни количества силиций, се повишило и нивото на калция. Доказано е, че при счупване на кост, на организма е необходим 50 пъти повече силиций от колкото е нормалното количество. Затова при болки в ставите и счупване на костите е необходимо да осигурим на организма повече не толкова калций, отколкото силиций.

За чисти кръвоносни съдове

През 1912 немския лекар, професор по физиология Вилли Кюне установил, че силициевите съединения имат способността да възпрепятстват развитието на атеросклерозата. След още четиридесет години френските учени М.и Ж. Лепгер посочиха факти потвърждаващи, че при болните от атеросклероза като правило съдържанието на силиций в стените на кръвоносните съдове е много по-ниско от това при здравите хора. Те експериментално потвърдиха, че приемането от организма на силициеви съединения спира развитието на заболяването и помага кръвоносните съдове да се изчистят и възстановят техните функции.

При недостиг на силиций в кръвта се намалява неговото количество и в стените на кръвоносните съдове. Калцият като по активен елемент го заменя и прави еластичните структури твърди и чупливи. Върху твърдите шипове на калциевите включвания в стените на съдовете започва да се отлага холестерол. Поради недостига на силиций холестерола също не се усвоява, т.е. не се използва за създаване на скелета на новите клетки. Образуват се холестеринови плаки – липиди върху калциева основа. Това води до стесняване на просвета на кръвоносните съдове, влошаване на кръвоснабдяването на органите, а в последствие – до такива заболявания като стенокардия, инфаркт на миокарда, инсулт.

Силицият възпрепятства развитието на атеросклерозата по няколко начина:

– повишава изграждането на еластични влакна, чието разрушаване води до отлагане на липидите в артериите;

– повишава херметичността на артериите, възпрепятства проникването на холестерин в плазмата и отлагането на липидите по стените на кръвоносните съдове;

– способства за изработване на защитни липиди в артериите;

– намалява окислените липиди, които са токсични и по този начин той осигурява здравина, еластичност и непроницаемост на стените на кръвоносните съдове. Даже ако е започнало проникване на холестерин в стените на съдовете, приемането на силиций рязко понижава количеството на мастните киселини в кръвта, развитието на атеросклерозата спира, а чистотата и функциите на стените на кръвоносните съдове се възстановяват.

– от недостига на силиций страдат и малките кръвоносни съдове – микрокапилярите: ако по тялото ви се появяват без особена причина синини, това може да означава, че на организма не достига силиций, следователно се е понижило количеството еластин и стените на съдовете са станали тънки, чупливи и незащитени.

Какъв е разсеян

Силицият влияе на проводимостта на нервните влакна и отговаря за функциите на някои структури на главния мозък. В частност той “захранва” с енергия тази част на мозъка, която отговаря за контрола и координацията в пространството. Затова обща слабост, бърза умора, повишена раздразнителност, разсеяност могат да се смятат за симптоми на “силициева анемия”. Човек започва трудно да се съсредоточава в своята работа, става чувствителен и към малък шум. На фона на дисфункцията на малкия мозък се нарушава нормалната координация на движенията и походката става клатушкаща се. Характерно е, че човек, изпитващ остър недостиг на силиций винаги залита надясно. Ако забележите такъв синдром, веднага увеличете приема на силиции.

Подкрепление

Благодарение на особеностите на своята химическа структура, силицият създава своеобразни електрически заредени системи, който имат сила на притегляне. Учените изясниха, че тези системи са способни да “прилепват” към себе си вируси и болестотворни микроби. Нещо повече, тази способност на силицият е уникална, защото е избирателна: вредните микроорганизми се “прилепват” към силицият и заедно с него се изхвърлят навън, а нужните и полезните – остават. Така че много заболявания, чиито причинители можем да изброяваме безкрайно дълго, не биха имали и най-малък шанс да повлияят на здравето на човека, ако в неговия организъм има достатъчно силиций. Той стимулира фагоцитозата, подобрява устойчивостта на организма срещу вирусни и инфекциозни заболявания, повишава имунитета, в това число и спрямо онкологичните заболявания. Не случайно във вътрешните органи съдържанието на силиций е най-голямо в лимфните възли и в щитовидната жлеза.

Съвременните учени предполагат, че самият процес на остаряване на човека в не малка степен се дължи на дефицита на силиций. Разбира се с напредване на възрастта количеството на този удивителен елемент в организма на човека намалява. За съжаление този процес е необратим. Но има изход: биологично активните добавки към храната, в които заедно със силиция са включени и вещества, които способстват за неговото по-добро усвояване, са призвани бързо да преодолеят недостига на този елемент в организма. Човек във всяка възраст може да се чувства здрав и жизнен.

Източник: http://zdraveotprirodata.blogspot.com/2010/08/blog-post.html