Планетарно за истината и илюзията

„Осъзнаването може да ви направи свободни.“

За Истината е казано и написано много. Според едни тя е въпрос на гледна точка, други мислят, че се ражда в спора, трети казват, че е във виното, а някои търсят абсолютното й проявление. Освен всичко това, с което се свързва Истината според колективните вярвания, за всеки един от нас е полезно да знаем, че именно тя е значим фактор за постигане на вътрешен и външен баланс, съответно произтичащите от него цялостно здраве, щастие и благоденствие.

Поради ключовото значение на темата за личната и обща хармония, в следващия текст ще изложа това, което смятам за вярно по отношение на понятия като реалност, истина, неистина, илюзия и лъжа. Реших да представя това и чрез послания от планетите от Слънчевата система. Намирам, че това е подходяща илюстрация на реалните и илюзорни аспекти на „познатите“ ни небесни тела и съзнания, която може да допълни и обогати разбирането за Истината и да подпомогне осъзнаването ни. А и да ни помогне да си спомним защо сме дошли на планетата Земя.

Планетарни мъдрости за Истината

И така, ето ги и „планетарните“ мъдрости за Истината, които могат да споделят с нас членовете  на „семейството“ на нашата Слънчева система:

1. Меркурий: „Истината не може да се сравни, тя просто е … различна и специфична. Но тя в същината си е взаимоотношение.“

Нататък Планетарно за истината и илюзията

Алфата на здравето и младостта

РОДЕНИ ЗА МЛАДОСТ И ЗДРАВЕ

Балансът, здравето и младостта са наше естествено състояние. Макар да звучи като пример за позитивно утвърждение от една от безбройните книги по популярна психология, това изречение е нещо много повече. Според мен то е самата истина и е валидно за всички хора. Вярвате или не, аз наистина съм на мнение, че ние като обособени същности, а и всички наши съвкупности чак до безбрежното Цяло, винаги се стремим към динамично равновесие, което във всеки един момент е съвършеното състояние. И като казвам динамично равновесие, имам предвид това, че всеки един дисбаланс е временно положение на нещата и при ограничаване или премахване на неговите източници, системите сами се връщат към оптимума си за всеки момент сега.

В един по земен и прагматичен контекст, горното означава, че телата ни са уникални енергийни конструкции, чиито възможности за регенериране, изчистване, балансиране и възстановяване се простират много далеч отвъд обозримото и обяснимото за умовете ни. И за да се реализират тези възможности съвсем не е нужно много. Условието е да постигнем равновесие, още по-простичко казано – да бъдем себе си.

Добре, ще кажат някои от по-склонните да приемат тази неконвенционална теза читатели, дори да приемем, че има някаква истина в казаното по-горе, защо се получава така, че преобладаващата част от примерите в реалността не потвърждават такава хипотеза. Несъмнено резонен коментар, ще се съглася и аз. И ще отговоря, че това се дължи на множество постоянно действащи фактори, които по едни или други причини допринасят за поддържане на статични равновесия, които са извън кривата на динамичните оптимуми.

Без да навлизам в подробности, а и за да не oстанат нещата много теоретични, ще допълня, че само чрез поддържане на постоянното действие на тези фактори (някои от които ще коментирам на по-късен етап) кривата на локален оптимум, която сама по себе бележи възможно най-оптималното състояние при съответните условия, ще е различна от глобалния оптимум, за който стана дума по-горе. И в мига, в който тези фактори намалят своето действие или престанат да оказват влияние, звучащото като научна фантастика твърдение, с което започнахме, ще се осъществи от само себе си.

Нататък Алфата на здравето и младостта