Скритото послание на етикета

eb312-tomato

 Натриев хлорид, захар, мазнини. Оцветители, овкусители, подобрители. Калории, енергийна стойност, въглехидратен товар. Това са част от нещата, които ще прочете на етикетите на храните по рафтовете в магазина критичният държавен инспектор, паникьосаната дама на диета, подозрителният информиран потребител, загрижената майка, гневният природозащитник, уплашеният пациент. Но това, което обикновено ни убягва, четейки дългите списъци с често непознати ни съставки, това, което остава зад една или друга емоция, това, което едва ли ще мине през плътните филтри от убеждения, през които възприемаме реалността, е една поразителна истина. Истината, че както гледаме на храните, с каквито сетива ги възприемаме, с такива подходи, технологии, ако щете ниво на съзнание, ги произвеждаме, обработваме, приготвяме, консумираме.

424059.TIF

На пръв прочит горното звучи някак абстрактно, за мнозина може би невероятно. Затова нека използваме конкретни примери. Фин прах, свързващи вещества, пепелно съдържание, калоричност. Що е то? В тези думи хранителни технолози, диетолози и опитни кулинари веднага ще разпознаят характеристики на брашното – добре познат ни продукт (или поне така си мислим), който можем да открием в търговската мрежа и който се влага в често използваните за храна от средния българин тестени произведения. Тук озадачените и изненаданите ще са още повече, когато геолози, химици и специалисти по енергетика компетентно допълнят, че изброените също така са ключови аспекти от технологията за производство на брикети. Това, ще припомним, са онези форми от пресован въглищен прах, които широко използваме за горене, когато искаме да затоплим административни сгради, детски градини, често и нашите домове. И за да бъде шокът пълен – нека докараме аналогията докрай като се запитаме дали не приемаме храната си като брикети – начесто и наедро пускайки я в пещта на стомаха в очакване храносмилателния огън някак да я изгори, за да можем да получим желаната порция топлина и енергия…

Нататък Скритото послание на етикета

Advertisements

Изборът в храненето: IQ или IM

15734-food2bchoice

Ти си това, с което се храниш.” Това е една широко популярна мантра в областта на здравословния начин на живот. След изричането й обичайно следват мъдри мисли и препоръки за полезните храни, правилния начин на хранене, избор на една или друга диета или подход. С други думи, акцентът попада върху втората част на мантрата. Но като че ли никой не обръща внимание на първата. А тя е толкова важна. Кой и какво си ти? Как се определяш, с какво се идентифицираш, какво слагаш след думичките “аз съм”? И дали наистина всички тези неща отговарят на твоята автентична същност?

Макар последните въпроси да звучат твърде философски, ако се замислим именно те са в основата на истинския холистичен подход и в храненето, и в медицината, и в толкова други области. Защото винаги когато се определим по някакъв начин, когато се идентифицираме с нещо, без значение дали се наречем готвач или вегетарианец, ние в някакъв смисъл ограничаваме своята обхватна и многоаспектна същност, отричаме някои свои части, а може би и цели качества на света и хората около нас (ако сме вегетарианци, да си кажем честно какво ни е мнението за месоядците – те от своя страна също биха дали интересни отговори). И защото често начините, по които се определяме идват отвън и не отговарят на истинската ни същност, на това, което всъщност сме (само помислете колко от нещата, които ядем, са резултат от наш избор и колко от това, което са ни казали, че става за ядене).

Нататък Изборът в храненето: IQ или IM

Вибрации и енергийно приложение на традиционни български билки (обновява се постоянно)

В традиционното билколечение приложението на дадено растение се разглежда най-вече като физически прояви и състояния, които могат да бъдат повлияни с използването на различни форми и препарати от различни негови части – отвари, тинктури, мехлеми и пр. Макар и валиден сам по себе си, респективно носещ своите ползи, подобен подход пропуска да разкрие истинската красота и сила на растенията да влияят на фино енергийно ниво (емоционално, ментално, душевно и пр.) посредством своята вибрационна природа и така да хармонизират същинските причини, които стоят зад определени проявни форми във физическите ни тела. А както става ясно за все повече хора, именно работата на фино ниво може да доведе до същинско изцеление и напредък не просто като функционални възможности на тялото, но и като цялостна еволюция на съзнанието.

В следващите редове ще бъде представен скромен опит за обобщаване на енергийните характеристики на някои популярни български билки и възможностите, които те дават за холистична работа и подпомагане на личното духово и физическо развитие на хората. Това може да стане както с използване на традиционни форми като отвари и тинктури, така и със съответните хомеопатични препарати и цветни есенции. Преценката относно подходящата билка, форма на приложение, доза/потенция и схема на прием се определя за всеки конкретен случай.

1. МАЩЕРКА (Thymus vulgaris)

а) ключови думи 

– възприемчивост

– яснота

– осъзнатост

– връзка с подсъзнанието

– осъзнаване на други въплъщения (т.н. „минали животи“)

– преодоляване на ограниченията на времето и пространството

Нататък Вибрации и енергийно приложение на традиционни български билки (обновява се постоянно)

КАКВОТО ГОРЕ, ТОВА И ДОЛУ: Шуслерови соли, астрология, емоции, храни

Тази статия се основава на, съоветно допълва и доразвива, един от любимите ми материали на тема Шуслерови соли, на които съм попадал в българското Интернет пространство. За да добавя стойност и да представя нещата през моята гледна точка, съм обърнал внимание на използването на соли за рабата не само на физическо, но и на емоционално и ментално ниво, които според мен също имат важно значение за цялостното постигане на баланс. Повече по тези въпроси може да се прочете и в литературата за хомеопатия и цветни есенции.

Ще отбележа и това, че предвид съдържащите се в популярната таблетна форма на солите лактоза и пшеничено нишесте, за определена част от хората може да е по-подходящо да приемат Шуслеровите соли на капки (предлагат се от някои хомеопатични аптеки). Освен това, ще споделя, че според мен следването на готови схеми, включително при прием на Шуслерови соли, понякога не е най-оптималното решение (това намирам за подходящ вариант най-вече в първите етапи от работата по метода). Основавам това мнение на опита си и убеждението, че в даден момент конкретен човек се нуждае от едни соли, които са различни от тези, които биха били полезни на същия този човек по-късно във времето или биха били ефикасни при друг.

schussler

ЗА ШУСЛЕРОВИТЕ СОЛИ НАКРАТКО

Терапията с Шуслерови соли се състои в използването на 27 (12 основни и 15 допълнителни) минерални вещества /соли/, които обикновено ние приемаме с храната и които по природа се срещат в човешкото тяло. Солите носят името на д-р Вилхем Хайнрих Шуслер, немски лекар, който ги разработва преди повече от век. Именно той (в по-ново време) открива, че на основата на хомеопатичнa форма на минерални соли могат да бъдат разработени лекарствени средства, които имат способността да нормализират разстроените функции на организма при различни заболявания.

Д-р Шуслер установява съответствия между симптомите на много от болестите и липсата на определени минерални соли в клетките на тялото. Нещо повече – посредством целенасочено приемане на отделни минерални соли, той успява да повлияе на дефицитите и да постигне труднообясними за конвенционалната наука успехи в лечението на различни дисбаланси, както на физическо, така и на психо-емоционално ниво. Принципът на прилагания метод в общи линии е следният: внасянето в организма на (вибрацията на) определена сол или комбинация от соли възстановява нарушения баланс и възвръща здравето.

По-горе споменавам вибрация, защото солите са подготвени във вибрационна форма (т.е. не съдържат съответното вещество), подобно на хомеопатичните препарати (с тази разлика, че разреждането при Шуслеровите соли е сравнително по-малко, докато в хомеопатията се работи и с много по-големи потенции). По принцип се счита, че солите са безвредни и използването им не води до пристрастяване или неблагоприятно въздействие. Това обаче не променя факта, че при третирането с тях може да е полезно да се допитваме и до хора с познания в областта на хомеопатията, вибрационните терапевтични методи и холистичната медицина. Също така се приема за установено, че Шуслеровите соли могат да се използват паралелно (все пак не едновременно) с алопатични лекарства, без това да намалява ефективността на едното или другото лечение (счита се, че двете осъществяват въздействие на различни нива).

Това което съм установил е, че с натрупване на опит в работата със Шуслерови соли и хомеопатия човек започва да развива умението си буквално да ги „чете“, т.е. да усеща какви вибрации кодира дадено съединение или препарат. В тази връзка ще споделя, че хомеопатията се явява средство, което може да спомогне за изучаване на вибрационната азбука и език на Вселената. При такъв подход отделните елементи и минерали могат да бъдат разглеждани като думи, а растенията – като вибрационни изречения. Изучавайки този език, постепенно стигаме и до прочита, който съм представил за някои от Шуслеровите соли, съответно до възможностите за приложение на съответния препарат. Така например, калиевият сулфат може да се прочете като събуждане на вътрешния огън, който може да прогони натрупани в телата ни усещане за студ, емоции на страх и шок, убеждение за неувереност.

АСТРОСЪОТВЕТСТВИЯ ИЛИ МАЛКОТО КАТО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ НА ГОЛЯМОТО

Едно от наистина ценните неща в метода на лечение с Шуслерови соли е това, че в него можем да видим Природния закон за съответствието, често формулиран с прости думи като „каквото горе, това и долу“. Той ни показва, че телата ни в определен смисъл са умален модел на Вселената, а всяка клетка, всеки атом дори, има повече общи неща със Слънчевата система и Вселената, отколкото можем да предположим. В продължение, а и потвърждение на казаното, поне според мен определено интересни са паралелите на Шуслеровите соли, както със съответните храни, които го съдържат, така и със зодиакалните знаци  – паралели, чертаещи уникална карта на законите, на които се подчиняват едновременно и микро- и макрокосмоса.

По отношение на връзките на солите с всеки зодиакален знак ще подчертая, че те са само най-обща илюстрация на някои закономерности в Природата. Макар за всяка зодия да се посочва една от 12-те основни соли, поне според мен някои соли имат висока полезност за всички зодии като цяло (например железен фосфат, силициев диоксид), докато други по-скоро намират приложение само за определени хора и състояния (например натриев хлорид). Ще добавя и това, че за Шуслеровите соли също намирам за валиден принципа, че потребността от едни или други соли, или комбинации от тях, е различна за различните хора, като е възможно да се променя и с течение на времето.

Нататък КАКВОТО ГОРЕ, ТОВА И ДОЛУ: Шуслерови соли, астрология, емоции, храни

Защо устата е толкова важна или размисли за холистичното дентално здраве

white-smile
В книгата си „Устата има значение (Mouth matters)“ Карол Вандер Стоеп не просто говори за важността на устната хигиена и доброто дентално здраве, но разкрива какъв може да бъде холистичният път към тази цел и развенчава много от зъболекарските митове, които здраво са циментирани в масовото съзнание.
В своя статия, посветена на идеите на Карол Вандер Стоеп, д-р Меркола извежда на преден план следните важни моменти:
  • Ненужното изпилване и пломбиране на зъбите с токсични материали (например живачни и никелови амалгами и коронки) може да има сериозни дългосрочни последици за здравето на хората. Новите алтернативи като денталното лечение с минимална намеса и биомиметичното дентално лечение предлагат драматично по-безопасни и ефективни решения.
  • Биомиметичното дентално лечение предлага отлични алтернативи на големите пломби и коронките. Чрез използването на иновативни материали могат да се изградят структури, които спомагат за възстановяването или наподобяват естествените тъкани и не се нуждаят от подмяна след време.
  • Озонът е мощно средство за дезинфекция и възстановяване на устната кухина. Като силен оксидант, той отстранява бактериите, които причиняват инфектиране на тъканите в устата (а и тежки поражения по цялото тяло, например върху сърдечно-съдовата система) и така спомага за постигане на по-неутрално pH, което е предпоставка за естествено реминерализиране на зъбите.
  • Всекидневната грижа за устната хигиена е изключително важна за здравето. За нея обаче е полезно да се използват методи, които са извън познатите ни конвенции – четкане на зъбите без паста, използване на сода за хляб или паста с реминерализиращ агент като calcium sodium phosphosilicate, както и прилагането на озонирани масла (обикновено зехтин) върху венците и между зъбите.
Цялата статия на д-р Меркола на английски може да прочетете тук:
 
Повече за идеите на Карол Вандер Стоеп може да научите тук:

http://www.mouthmattersbook.com/

Силицият – матрицата на живота

Всички сме чували популярния факт, че физическите ни тела са изградени до една голяма степен  (около 75%) от вода. Аз обаче си признавам, че до сега не съм занимавал ума си с въпроса за останалите проценти до сто. Да, логично е, че това са всички останали елементи и съединения, но крие ли се зад това неясно обобщение нещо по-конкретно…
 
Отговорът на горния въпрос сякаш дойде при мен, когато случайно попаднах на твърдението, че телата ни са изградени от вода и… съединителна тъкан. Макар тя да има различни разновидности, всички тези тъкани по същество са комплекси от въглеродни съединения (белтъчни вериги) с различно предназначение. За да бъдат стабилни и устойчиви тези комплекси разбира се имат нужда от скеле. Така стигаме до още по-интересен факт – съединителната тъкан е изградена върху структурна матрица от силиций. Макар този елемент да е станал синоним на компютърни технологии заради полупроводниковите си свойства, явно ролята му за нас е доста по-важна от осигуряването на средство за сърфиране в Интернет. Ако се замислим малко къде ни хрумва, че се съдържа силиций, сред първите ни асоциации ще бъдат пясъка, минералите и скъпоценните камъни. След като си припомним това едва ли ще сме толкова изненадани, когато попаднем на друг популярен факт – силицият е вторият по разпространение елемент на Земята след кислорода. При това положение вече звучи повече от логично, че физическите ни тела на същества от Земята са изградени именно на силициева матрица. „Пръст от пръстта!“ би възкликнал откривателски някой…
 

Да, именно за това силицият е толкова важен за съединителната тъкан. Ако радостно възбудени, че сме открили важен за здравето факт, потърсим в Интернет хранителни добавки със силиций, ще попаднем на информация, според която приемът на този елемент ще подобри състоянието на кожата,  косата и ноктите. Както обаче се досещаме, при положение че цялата матрица на съединителната тъкан е силициева, ползите от силиция далеч надхвърлят полето на козметиката. Ако трябва да убедим скептиците в значението на силиция, споменаването на някои органи и тъкани, съдържанието на силиций в които е значимо, би било напълно достатъчно – сърдечни клапи, кръвоносни съдове, чревна и стомашна лигавица, обвивки на нервите, всички жлези, ставни хрущяли… Едва ли трябва да продължаваме списъка, за да стане ясно, че силицият е важен за… живота на телата ни.

Още по-интересно става обаче, ако се запитаме дали съединителната тъкан, толкова богата на силиций, няма и други роли, за които е малко вероятно да подозориме. Дали е възможно, например, именно в съединителната тъкан да минават добре известните от Традиционната китайска медицина меридиани, по които тече жизнената енергия във физическите ни тела? Правдоподобна хипотеза, особено като се замислим, че проводниковите свойства на силиция са толкова добре известни в областта на технологиите. Не по-малко интригуваща е и връзката на силиция с определени емоционални и психологически състояния. Така например, според популярната книга на Лиз Бурбо*, при хората с травма изоставяне се наблюдава обща отпуснатост на тялото (особено видима при раменете, но характерна дори за вътрешните органи). Едва ли ще е невероятно откритие да предположим, че това емоционално състояние влияе директно на съединителната тъкан – такъв човек сякаш чувства, че няма опора вътре в себе си, а опората дават освен скелета и мускулите, именно съединителната тъкан (всъщност съединителната тъкан в скелата и тъканите). Само като потвърждение на горното ще добавя, че в хомеопатията препаратите от силиций намират приложение и при състояния на изоставяне. Пореден пример колко прекрасно са навързани нещата в Матрицата на живота…

Ако статията Ви е харесала, моля споделете я с бутончетата по-долу, за да достигне тя до повече хора. Благодаря!

* Лиз Бурбо, „5-те травми, които пречат да бъдеш такъв какъвто си„, ЛиК

Скритата сила на силиция

Силицият е основен свързващ структурен елемент в организма – това е неговата основна функция. Той участва в обменните процеси, в различни междинни реакции като катализатор, енергоизточник, обезпечава нормално протичане на жизнено важни процеси, помагайки клетъчните молекули да образуват единна структура. Ако силицият е под необходимото ниво се нарушава енергийният баланс в организма, а следователно и обмяната на веществата и жизнените процеси в организма затихват. При недостиг на този минерал в организма 70% от биологично активните вещества в организма не се усвояват, или се усвояват в неправилна форма, което е началото на болестта. Всичко това дава основание да се счита, че процеса на стареене в немалка степен зависи от силицият.

 Силицият е здраве

На бременните жени, на майките, които кърмят и на децата, необходимостта от силиций е няколко пъти по-голяма, отколкото при останалите хора. В израстващия организъм се изграждат неговите най-важни системи, осигуряващи връзката “мозък-тяло” и науката е доказала, че силицият играе най-важната роля в този процес: той на елементарно ниво “изпълнява” програмата на мозъка и контролира правилното израстване и развитие на човека, започвайки от изграждането на клетъчните мембрани до формирането на съединителната тъкан на организма.

Още в древността лекарите са знаели, че здравето на човек се определя от здравината и гъвкавостта на неговия костно-ставен апарат, а това от своя страна зависи в голяма степен от здравето на съединителните тъкани. Костите, сухожилията, хрущяла в ставите, клетките на кръвта, кръвоносните съдове и стомашно-чревния тракт, сърдечните клапи, жлезите с вътрешна секреция, веществото на междуклетъчното пространство и т.н. – всичко това е съединителна тъкан. Силицият осигурява нормалния синтез на основният белтък на съединителната тъкан, благодарение на което се формират отделните влакна на колагена и еластина.

Това придава на цялото разнообразие от съединителни тъкани двете общи за всички тях качества – здравина и еластичност. По такъв начин поддържането на нормално ниво на силицият е необходимо условие за функционирането на всички, без изключение органи и системи на организма. Използването на силиция като лечебно хомеопатично средство дава положителни резултати при лечението на повече от 50 заболявания, сред които: заболявания на сърдечно-съдовата система, на стомашно-чревния тракт /колит, гастрит, дисбактериоза/, а също така мигрена, остеохондроза, артрити и артрози, камъни в жлъчката и бъбреците, заболявания на дихателните пътища, в това число туберколоза, диабет, хепатит, заболявания на очите и зъбите, нервни разстройства, размекване на костите /остеомалация/, кожни заболявания /псориазис/, имунодефицити и мн.други. Изследванията показват, че по време на заболяване, силицият в организма намалява повече, отколкото другите елементи.

За съжаление съвременната диетология не се “грижи” за запазване на силиция в хранителните продукти. Технологиите при обработката на продуктите в хранителната промишленост са насочени към тяхното рафиниране и отстраняване на баластната част от тях, в резултат на което в отпадъците отива именно тази част от продукта, която съдържа силиций. Например, най-старателно от пшеницата се премахва природната “силициева обвивка” на зърното, за да се предложи брашно за детски кашички. Хлорираната вода, млечните продукти с радионуклеиди, преработените и рафинирани хранителни продукти – всичко това увеличава дефицита на силиций в организма, и това се проявява още в най-ранна детска възраст. И това е особено опасно, защото на децата е необходим 5 пъти повече силиций, отколкото на възрастните.

Именно благодарение на силицият, и само на него: организмът на детето усвоява калцият и по този начин стимулира изграждането на костната система, повишава се имунитета, изграждат се и се укрепват кръвоносните съдове, хрущялите и сухожилията, бързо заздравяват рани и ужулвания, повишава се апетита, нормализира се ръста и общото развитие на детето. Гладката, здрава кожа, здравите зъби, красивите нокти и буйните коси. Всичко това е заслуга на този уникален минерал – силицият.

Ето как описва своите първи впечатления от запознанството с него знаменитият изследовател на силицият А.Д.Малярчиков: “На дъното на това езеро имаше много силиций и през целият си живот хората го смятаха за странно… водата в него беше чиста, като сълза на новородено, виждаше се през цялата десетметрова дълбочина/…/ Ние децата се къпехме в него, пиехме вода с изворна свежест и не обръщахме внимание как бързо зарастваха раните и драскотините и как бързо растяха косите и ноктите ни…”

Какво ни струва изграждането на костите

Както беше вече казано, силицият сам по себе си, не само предпазва човек от заболявания, но и регулира усвояването и правилното разпределение на калция в организма. Затова той има най-важно значение за нормалното изграждане и развитие на костния скелет и за профилактиката на опорно-двигателния апарат. Учените проведоха любопитно изследване, като на група зайци назначиха диета, лишена от силиций. Това довело до рязко намаляване на калция в организма и техните кости започнали да се чупят. В същото време в другата група, където се давали допълнителни количества силиций, се повишило и нивото на калция. Доказано е, че при счупване на кост, на организма е необходим 50 пъти повече силиций от колкото е нормалното количество. Затова при болки в ставите и счупване на костите е необходимо да осигурим на организма повече не толкова калций, отколкото силиций.

За чисти кръвоносни съдове

През 1912 немския лекар, професор по физиология Вилли Кюне установил, че силициевите съединения имат способността да възпрепятстват развитието на атеросклерозата. След още четиридесет години френските учени М.и Ж. Лепгер посочиха факти потвърждаващи, че при болните от атеросклероза като правило съдържанието на силиций в стените на кръвоносните съдове е много по-ниско от това при здравите хора. Те експериментално потвърдиха, че приемането от организма на силициеви съединения спира развитието на заболяването и помага кръвоносните съдове да се изчистят и възстановят техните функции.

При недостиг на силиций в кръвта се намалява неговото количество и в стените на кръвоносните съдове. Калцият като по активен елемент го заменя и прави еластичните структури твърди и чупливи. Върху твърдите шипове на калциевите включвания в стените на съдовете започва да се отлага холестерол. Поради недостига на силиций холестерола също не се усвоява, т.е. не се използва за създаване на скелета на новите клетки. Образуват се холестеринови плаки – липиди върху калциева основа. Това води до стесняване на просвета на кръвоносните съдове, влошаване на кръвоснабдяването на органите, а в последствие – до такива заболявания като стенокардия, инфаркт на миокарда, инсулт.

Силицият възпрепятства развитието на атеросклерозата по няколко начина:

– повишава изграждането на еластични влакна, чието разрушаване води до отлагане на липидите в артериите;

– повишава херметичността на артериите, възпрепятства проникването на холестерин в плазмата и отлагането на липидите по стените на кръвоносните съдове;

– способства за изработване на защитни липиди в артериите;

– намалява окислените липиди, които са токсични и по този начин той осигурява здравина, еластичност и непроницаемост на стените на кръвоносните съдове. Даже ако е започнало проникване на холестерин в стените на съдовете, приемането на силиций рязко понижава количеството на мастните киселини в кръвта, развитието на атеросклерозата спира, а чистотата и функциите на стените на кръвоносните съдове се възстановяват.

– от недостига на силиций страдат и малките кръвоносни съдове – микрокапилярите: ако по тялото ви се появяват без особена причина синини, това може да означава, че на организма не достига силиций, следователно се е понижило количеството еластин и стените на съдовете са станали тънки, чупливи и незащитени.

Какъв е разсеян

Силицият влияе на проводимостта на нервните влакна и отговаря за функциите на някои структури на главния мозък. В частност той “захранва” с енергия тази част на мозъка, която отговаря за контрола и координацията в пространството. Затова обща слабост, бърза умора, повишена раздразнителност, разсеяност могат да се смятат за симптоми на “силициева анемия”. Човек започва трудно да се съсредоточава в своята работа, става чувствителен и към малък шум. На фона на дисфункцията на малкия мозък се нарушава нормалната координация на движенията и походката става клатушкаща се. Характерно е, че човек, изпитващ остър недостиг на силиций винаги залита надясно. Ако забележите такъв синдром, веднага увеличете приема на силиции.

Подкрепление

Благодарение на особеностите на своята химическа структура, силицият създава своеобразни електрически заредени системи, който имат сила на притегляне. Учените изясниха, че тези системи са способни да “прилепват” към себе си вируси и болестотворни микроби. Нещо повече, тази способност на силицият е уникална, защото е избирателна: вредните микроорганизми се “прилепват” към силицият и заедно с него се изхвърлят навън, а нужните и полезните – остават. Така че много заболявания, чиито причинители можем да изброяваме безкрайно дълго, не биха имали и най-малък шанс да повлияят на здравето на човека, ако в неговия организъм има достатъчно силиций. Той стимулира фагоцитозата, подобрява устойчивостта на организма срещу вирусни и инфекциозни заболявания, повишава имунитета, в това число и спрямо онкологичните заболявания. Не случайно във вътрешните органи съдържанието на силиций е най-голямо в лимфните възли и в щитовидната жлеза.

Съвременните учени предполагат, че самият процес на остаряване на човека в не малка степен се дължи на дефицита на силиций. Разбира се с напредване на възрастта количеството на този удивителен елемент в организма на човека намалява. За съжаление този процес е необратим. Но има изход: биологично активните добавки към храната, в които заедно със силиция са включени и вещества, които способстват за неговото по-добро усвояване, са призвани бързо да преодолеят недостига на този елемент в организма. Човек във всяка възраст може да се чувства здрав и жизнен.

Източник: http://zdraveotprirodata.blogspot.com/2010/08/blog-post.html