Наздраве за изобилието

Винаги съм смятал, че пиенето на бира не е „моето нещо“. Дегустацията на различни видове, включително в страни, където производството на кехлибарената течност е доведено до изкуство, не промени това ми убеждение (а и установен факт). Така с времето интересът ми към пивото се поизпари и достигна до съвсем символични нива.

Това положение на нещата обаче претърпя промяна в момента, в който дочух от някои дами, че приложена външно бирата може да има благотворно влияние върху косата и затова се използва в домашни маски за коса. Изследователският ми ум нямаше нужда от втора покана, за да провери твърдението като потърси мнението на своя приятел и спътник – тялото. Защото кой друг сред близките най-добре ще разбира от тези „физически“ работи, ако не то…

Изненадващо или не, отговорът потвърди казаното за ползите от малко необичайната употреба на бирата. Логиката на нещата бе близка до ума – пенливата напитка обичайно съдържа високи нива на различни нутриенти като минерали, аминокиселини и особено така необходимите за растежа на косъма витамини от B групата. Тук заслужава да споменем пантетоновата киселина (В5), пиридоксина (В6), фолиева киселина (В9) и цианкоболамина (В12). Тази хубава комбинация от подхранващи компоненти обичайно се получава благодарение на съдружието на малц от ечемик (т.е. зърното преминава процес на покълване, при който нараства съдържанието на редица полезни вещества) и дрожди (известни и като мая микроорганизми, които разграждат малца и така предоставят на разположение усвоими витамини, минерали и аминокиселини).
Нататък Наздраве за изобилието

Advertisements

Живи консерви

Докато се разхождах из съботния селски пазар, едно от нещата, които ми направиха впечатление бе, че сред изложеното за продан преобладават консервираните изделия – колбаси, сирена, туршии, сладка и друга „зимнина“. Този факт, който разбира се е естествено следствие от сезона, обаче ме наведе на интересни мисли за консервирането. Но не толкова и само за това как ние хората правим консерви, за да запазим за по-дълго храната си. А за това как телата ни също могат да се превръщат в консерви.

Напоследък често се говори за т.н. метаболитен синдром при съвременния човек. Това е все по-срещаната комбинация от сърдечно-съдови дисбаланси и смущения във въглехидратната и мастна обмяна. Странно или не, но точно разглеждайки домашно произведените луканки и лютеници на традиционното тържище, ме осени идеята, че въпросният „синдром“ (а и редица други хронични телесни дисбаланси) е проява на процес на консервиране не на нещо друго, а на нашите тела.

Нататък Живи консерви

Илюзиите по пътя към личната истина в храненето: Вкусове и кулинария

След като поставих началото на поредицата за илюзиите в храненето с темата за недостига и презапасяването, случайно или не, точно около Коледа и Нова година дойде моментът да направя обещаната втора стъпка с материал, посветен на сетивните усещания от храната и гастрономическото изкуство. За да споделя вижданията си в тази насока, ще кажа някои неща както за храната и нейното приготвяне, така и за илюзиите по принцип. И ще го направя като изследователски надзърна между отделните пластове на „тортата на реалността“.

1. Ред истини, ред илюзии.

По моето разбиране за нещата, Материалната Вселена в определен смисъл може да се оприличи  на торта (или друго многопластово тестено произведение). Това е така, защото според мен всяко нещо в тази Вселена има както истински, така и илюзорен слой. Нито единия, нито другия можем да определим като „добър“ или „лош“, като и двата могат да се използват за себепознание и себеразвитие (макар че ако не знае за илюзорния пласт и трудно разграничава двата, в началото човек може да се „поизгуби“).

Така че и двата слоя на Вселенската „торта“ могат да са както вкусни, така и полезни – всичко опира до разбиране за „вкус“, а и до ниво на възприятие и разбиране. Илюзорният пласт по-скоро е като глазура – той е външно пищен, но по-нестабилен, по-масов и унифициран, следващ общите тенденции, образно казано наситен повече с есенции и изкуствени оцветители, отколкото с реални вкусове и аромати. За него е характерно, че ако приемеш законите и закономерностите му, те действат и спрямо теб, съответно ако не ги приемеш – не пораждат ефект за теб.

Реалният слой, от друга страна, можем да оприличим на основен блат и той е така да се каже същинската част на тортата. При него действат по-различни и сложни закони – той е постоянно променящ се, но същевременно перфектно организиран и подреден (характеризира се с динамични равновесия и всеобща оптималност), истински многоцветен, богат и дълбок, за всекиго малко или повече различен и индивидуален (макар и съвършен в общата си колективност). За него в общи линии важи правилото, че без значение дали приемаш или не неговите закони, те си остават валидни.

Казвам всички тези общи неща за устройството на „тортата на реалността“, защото те са рамката, в която разглеждам и темата за втората илюзия в храненето – тази на кулинарното изкуство. В случая обаче важи и обратното – разсъждавайки за слоевете на готварския занаят, всеки може да види и общите принципи, които са валидни за много други неща в света около нас. Въпрос на предпочитан подход в разсъжданията. Защото без значение дали ще се движим от общото към частното, или от частното към общото, и по двата начина в крайна сметка може да се стигне до полезно разбиране на нещата. Или казано с други думи, дали човек първо ще види Вселената в една торта, или тортата в света наоколо, това все ще му донесе някои прозрения (а и торта 🙂

2. Гастрономията като торта – и блат, и глазура.

Но да запретнем ръкави и да се захванем с разглеждане на отделните слоеве на „тортата“ в конкретния случай на гастрономията. Както можем да видим от речниковата дефиниция на думата, в широк смисъл това е наука, изучаваща множество аспекти на храната – произход, характеристики (форма, вкусове, аромати и други), начини  и техники на приготвяне, културата на хранене, кулинарни традиции, и разбира се цялостното преживяване, което получаваме от иначе естествения акт на хранене. По-надолу ще използвам понятието като синоним на кулинария (макар че по принцип кулинарията се приема за по-тясна като обхват и свързана предимно с приготвянето на храна).

Нататък Илюзиите по пътя към личната истина в храненето: Вкусове и кулинария

За животните с любов

За стреса в нашето ежедневие и среда на живот се говори много. Все повече от хората вече свързват това явление и с появата на редица телесни и емоционални дискомфорти. Но коментирайки темата, дали действително разбираме природата и връзките на стреса с някои телесни реакции и други важни за цялостното здраве неща? Търсейки отговора на този въпрос с наблюдения, проучвания и различни анализи стигнах до някои доволно любопитни хипотези и заключения. Те не само ме изненадаха, но и промениха вижданията ми за много страни на живота ни на Земята. Някои от тези ми находки са пряко свързани с основни правила, които се стремим да спазваме в храненето и двигателния си режим, а и със здравословния начин на живот като цяло. С идеята да провокирам към размисъл търсещите хора като мен, а и евентуално да им бъда полезен, реших да създам настоящия текст.

Какво всъщност е стресът

Едно от основните неща, които осъзнах по време на търсенията си, е че повечето хора бъркаме стреса с добилата популярност реакция „бий се или бягай“ (или инстинктът за самосъхранение в действие). Затова ще започна от това важно разграничение. Според речниковата дефиниция стресът е нервно напрежение, предизвикано от негативно физическо или емоционално въздействие върху организма. За психолозите пък, стресът е реакция на тялото, дошла в отговор на необходимост от приспособяване към средата, която до определени нива може да бъде полезна, а над тях вече може да навреди. По моето разбиране на нещата обаче, в широк смисъл стресът не е физически, а чисто психо-емоционален феномен. Той е нещо като енергиен дисонанс, който се предизвиква от несъответствие между мислите, чувствата, думите и делата на човек и неговата лична истина (при всеки малко или повече различна). Това, а не толкова и само някакви физиологични особености, според мен е причината определени „напрегнати“ ситуации да предизвикват широк диапазон от реакции при различните хора (например управлението на самолет може да е разрушително за тялото на един и източник на несравнимо удоволствие за друг).

От друга страна, реакции като „бий се или бягай“ и други прояви на инстинкта за самосъхранение са чисто телесен, физиологичен механизъм за справяне с въздействия от заобикалящата среда, съответно за оцеляване. Те са свързани с определени телесни усещания, вътрешни и външни промени в тялото (в т.ч. задействане на различни нервни, хормонални и други механизми). Така както схващам аз нещата, стресът наистина може да активира телесни реакции като посочената „бий се или бягай“, без обаче самият той да е тъждествен на тези реакции. Най-вече чрез тези свои физически прояви, при продължително въздействие (т.е. при дълъг период на несъответствие с личната истина в личния живот, професията, храненето и пр.), стресът може да има неблагоприятни последици върху цялостното здраве на човека. Последното отлично пасва на все по-популярната теза, че емоциите, и по точното тяхното неоптимално управление, са една от основните причини за заболяванията при хората. Макар че погледнато от по-голяма дистанция, по всичко личи, че стресът всъщност е някаква форма на обратна връзка, компас, който ни показва дали сме се отклонили от своя собствен път.

Нататък За животните с любов

Илюзиите по пътя към личната истина в храненето: Недостиг и презапасяване

Макар и буквално присъстваща всеки ден на масата ни, съответно широко коментирана във всевъзможни разговори, статии и изследвания, темата за храненето винаги е способна да ни изненада. И то не само с многообразните, често противоположни гледища, защитавани от отделни хора и общности. А и с потенциала да ни разкрива процеси и взаимовръзки на много дълбоки и всеобхватни нива, отиващи далеч отвъд удовлетворяването на телесна потребност, емоционален навик или желание на ума.

Като своеобразно доказателство на казаното по-горе идват и следващите редове. В тях без претенции за изчерпателност ще положа началото на едно изследователско пътуване из разноцветните пластове илюзии, които филтрират възприятията ни по отношение на това с какво, колко, кога, как и защо се храним. Откриването, осъзнаването и преодоляването на всеки един от посочените пластове се случва по различен начин при всеки. Общото е, че това обикновено е междинна спирка по пътя към възстановяването на умението за разпознване и утвърждаване на личната истина, а и за завръщането към автентичната ни сила и независимост. В храненето, а и като цяло.

Нататък Илюзиите по пътя към личната истина в храненето: Недостиг и презапасяване

Ами ако не е (само) глутенът?

Вече почти всеки е чувал, че традиционният хляб от пшеница и други житни култури може да има неблагоприятно въздействие върху здравето. Масовият потребител в България все още си обяснява това най-вече с наложилото се вярване, че от него се дебелее (често дори без да подозира колко е прав, особено предвид високия въглехидратен товар на тестените). Голяма част са склонни да търсят причините също и в използването на некачествени суровини (фуражна и/или ГМО пшеница, третирано с химикали зърно, вредна мая, старо брашно, различни изкуствени добавки, познати като Е-та и т.н.) или неправилно изпълнени технологични процеси (неспазване на установените стандарти, недовтасване, влагане на много набухватели и пр.).

Нов поглед към насъщния

Все повече хора обаче свързват потенциалните нежелани ефекти и с някои вещества, които изначално или в следствие на различни модификации се съдържат в използваните за хлебно брашно растения и то в несимволични количества. Най-популярен в тази категория е вече придобилият „лоша“ слава лепилоподобен протеин глутен. В по-малка степен се коментират и други антинутриенти, т.е. вещества, които дразнят организма и/или влошават храносмилането и усвояването на хранителни вещества (напр. лектините, които са в основата на традиционата теория за хранене според кръвната група).

Едва напоследък започна да се говори и за разбалансиращото влияние върху имунната система на хората на храни с по-високо съдържание на аминокиселината аргинин в сравнение с това на лизина, каквито са масовите хлябове от пшеница (такова съотношение е характерно за повечето зърнени култури, като се наблюдава в по-голяма степен при модифицираните и повечето хибридизирани видове).

С течение на времето споменатите по-горе фактори, или по-скоро постепенното осъзнаване и разбиране на тяхното влияние върху човешкия организъм, доведоха до изразена тенденция за намаляване на консумацията или избягване на хляба и тестените. Тази тенденция макар и бавно започва да се проявява и в България, като в потвърждение, според НСИ консумацията на хляб е намаляла с над 30% за последните 10 години. Освен намаляване на количеството, хората започнаха да търсят качеството и все по-често да избират продуктите на малки занаятчийски пекарни.

Другите фактори

Но дали предприемайки подобен завой в хранителните навици, предполагаме цялата истина за насъщния? Вероятно не, защото една друга причина този основополагащ за менюто на българина продукт да не е най-подходящото нещо, което можем да сложим на трапезата си, е непозната за повечето от нас – това са определени въглехидрати, съдържащи се в пшеницата и други зърнени и най-вече тези, известни като FODMAPs или ферментиращи олиго-ди-монозахариди и полиоли.

Нататък Ами ако не е (само) глутенът?

Животински продукти?

Някои все още да, за когото и докогато това е нужно по пътя на Живота

Първоначалната идея за настоящия материал дойде след като попаднах на текст в социалните мрежи, убеждаващ в предимствата на определен подход в храненето. Там той бе определян като здравословен и отстояван в някак назидателна съпоставка с определени избори на масовия потребител в страната ни. Текстът засили усещането ми, че колкото са различни вижданията на хората за това какво е „правилно“ да ядем, толкова са разнообразни и често противоречиви разбиранията за понятия като „полезно за здравето“, „природосъобразно“ и пр.

Полярни полемики и лични прозрения

След като отшумяха емоциите, които въпросният апел предизвика у мен, той ме потопи в размисли за полярностите в мненията по въпроса, особено що се отнася до приема на продукти от животински произход. Актуална по принцип, тази тема отново попадна във фокуса на обществено внимание покрай някои протестни събития на привърженици на веганската философия. И както можеше да се очаква, разпали яростни спорове между защитаващите двете крайни позиции по въпроса. Те се разгоряха с пълна сила в Интернет пространството, като бяха съпроводени от доста емоционални, понякога осъдителни думи.

След като се отдръпнах от мислите за енергията на въпросния дебат, аз самият се запитах каква е моята истина по въпроса. И бях достатъчно откровен пред себе си, когато осъзнах, че в една или друга степен също бях изпаднал в полярност, защитавайки тезите за отказ от храни от животински произход като универсални и общовалидни и то още тук и сега.

Нататък Животински продукти?