Здраве, изгряващо от изток

Една от малкото книги, които години след първоначалното им прочитане продължават да предизвикват интерес у мен и да са източник на полезни истини за живота, е „Златните правила на здравето“ от японеца Кацудзо Ниши. Изложените там принципи, препоръки и подходи за възвръщане и поддържане на здравето продължават да ме печелят с това, че са цялостни, правдиви и се основават на природните закони. Към това ще добавя и потенциала им да предизвикват прозрения за нещо много ценно за мен – възможностите чрез работа с физическото тяло да се преодоляват психо-емоционални дисбаланси.

За да се върна за пореден път към хилядолетната мъдрост, която носят златните правила и Системата на Кацудзо Ниши, реших да им посветя този материал. Сигурен съм, че така не само ще преоткрия нови неща за себе си и Вселената, но ще съм полезен на някои читатели с представената информация и поводите за размисъл, които тя може да породи.

Няколко думи за Кацудзо Ниши

Както можем да видим от биографичната справка, Кацудзо Ниши е роден през 1884 г. в Япония. Още от ранните си детски години той се сблъсква с редица предизвикателства със здравословното си състояние, като честото боледуване и слабоватото му тяло стават причина лекарска комисия да му откаже прием в основно училище поради опасения, че не би могъл да издържи натоварващите занимания. Ситуацията става още по-обезкуражаваща, когато юношата е диагностициран с тежки състояния на чревната и лимфната система. Заключенията на лекарите са, че вероятността невръстният Ниши да достигне двадесетгодишна възраст е минимална.

Нататък Здраве, изгряващо от изток

За гъбите и хората

Пролетта отдавна е в разгара си и Природата отново се радва на моментите на възраждане и разрастване. Освен всичко друго, този прекрасен зелен сезон е отлично време и за наблюдения и изучаване на материята. И е наистина удивително как разсъжденията за привидно прости и наглед познати неща от заобикалящата ни действителност могат да ни доведат до прозрения за неподозирани взаимовръзки и механизми, чрез които функционира Животът на Земята, а и във Вселената като цяло.

За гъбите

Пореден повод да се уверя в казаните по-горе думи ми дадоха размислите за тихо, но бързо заявяващите присъствието си през този сезон гъби и проучванията, които направих за някои техни особености и връзката на последните с взаимодействието с човека. Освен досега ми с интересни факти за биологията на гъбите и процесите, за които имат принос в околната среда, това ми даде възможност да осъзная и колко голямо значение, и то по много начини и в много отношения, имат те за нас хората. А тези знания ми донесоха не само полезни изводи по пътя към оптимално здраве и баланс, но и разбиране за по-широкия енергиен план на процесите, развиващи се тук на Земята.

Наред с някои особености в храненето (което се осъществява на контактната повърхност с нутриентите, а не чрез поглъщането им) и изграденото им от нишки тяло (познато и като мицел), едно от нещата, които отличават гъбите от другите организми, е наличието на плътна клетъчна стена (като при растенията), която обаче най-често е образувана от хитин (вещество, срещано в животинското царство). Хитинът е специфичен азотсъдържащ неразтворим полизахарид, аналог на целулозите при растенията, който се използва предимно със структурно-опорно предназначение при някои организми. От него и други протеини и минерални съединения например са направени черупките на охлювите, мидите, външния скелет на насекомите и други членестоноги, в това число крабове, омари, раци и ракообразни. Именно това вещество е едно от общите неща между животните и гъбите, които както споменахме го използват в своите клетки и тъкани като основен градивен елемент.

Освен особеностите в строежа и начина им на живот, също толкова интригуващи са множеството страни на взаимодействието на гъбите с хората. На пръв поглед, основна част от това взаимодействие са различните им форми на употреба, открити от човека. Нататък За гъбите и хората

Микробни поуки в множествено число

Ние не сме сами. Макар и най-често използвана в един по-различен, космически контекст, тази позната фраза звучи още по-актуално тук на Земята, в заобикалящата ни околна среда, дори в домовете ни, а както се оказва – в нашите тела. Показва ни го не само общуването с другите хора, но и взаимодействието с всички онези големи и малки организми, с които споделяме общ дом на Зелената планета. В по-конкретен план, тук имам предвид и обитаващите човешкото тяло в мирно съжителство многобройни и разнообразни микроорганизми. За тези организми, познати и под наименованието микробиом, едва напоследък научаваме, че всъщност имат по-голямо значение за здравето и баланса ни отколкото предполагаме. Което вярвам е достатъчен повод да се опознаем по-добре.

Кой още обитава тялото ни?

Идеята, че в човешкото тяло навлизат невидими с просто око микроорганизми, всъщност не е толкова стара, колкото бихме могли да си помислим. Като причина за това вероятно може да се посочи развитието на науката и техниката, които до определен момент просто не са позволявали да се регистрира съществуването на микросвета в и около нас. Любопитен факт в този контекст е това, че още в древността хората са предполагали, че някои заболявания се пренасят между хората по въздуха, но са обяснявали това с т.нар. миазма или замърсена пара. Едва след идването на 17 век и изобретяването на увеличителните уреди от Антони ван Льовенхук и други изследователи на живата материя, хората започват да разбират за съществуването на микробите и значението им за човешкото здраве.

Нататък Микробни поуки в множествено число

Да се запознаем с… черния си дроб

„Неистината е един от най-вредните токсини.“

Със затоплянето на времето и настъпването на пролетта отново стана актуална темата за почистването, което обичайно правим този сезон. Тук разбира се не визирам само подреждането и разчистването в чисто битов план, а процесите, които протичат на всички нива в Природата. И понеже сме неразделна част от Цялото, без значение от степента, в която осъзнаваме и волево направляваме това, ние участваме в тези процеси по много начини и на много нива.

Една от формите на пролетно прочистване разбира се е детоксикацията и обновлението на нашия носител в Земното ни пътешествие – физическото ни тяло. В това число два от органите, имащи главна роля в тези процеси – черният дроб и жлъчният мехур (често наричан и само „жлъчка“). На тяхното хигиенизиране вече съм посвещавал материал, в който споделих моето мнение и опитности относно популярния метод на чистене със зехтин и цитруси. Затова сега реших да кажа няколко думи за същността, функциите и начините на поддържане на черня дроб и жлъчката на фино ниво.

Нататък Да се запознаем с… черния си дроб

Наздраве за изобилието

Винаги съм смятал, че пиенето на бира не е „моето нещо“. Дегустацията на различни видове, включително в страни, където производството на кехлибарената течност е доведено до изкуство, не промени това ми убеждение (а и установен факт). Така с времето интересът ми към пивото се поизпари и достигна до съвсем символични нива.

Това положение на нещата обаче претърпя промяна в момента, в който дочух от някои дами, че приложена външно бирата може да има благотворно влияние върху косата и затова се използва в домашни маски за коса. Изследователският ми ум нямаше нужда от втора покана, за да провери твърдението като потърси мнението на своя приятел и спътник – тялото. Защото кой друг сред близките най-добре ще разбира от тези „физически“ работи, ако не то…

Изненадващо или не, отговорът потвърди казаното за ползите от малко необичайната употреба на бирата. Логиката на нещата бе близка до ума – пенливата напитка обичайно съдържа високи нива на различни нутриенти като минерали, аминокиселини и особено така необходимите за растежа на косъма витамини от B групата. Тук заслужава да споменем пантетоновата киселина (В5), пиридоксина (В6), фолиева киселина (В9) и цианкоболамина (В12). Тази хубава комбинация от подхранващи компоненти обичайно се получава благодарение на съдружието на малц от ечемик (т.е. зърното преминава процес на покълване, при който нараства съдържанието на редица полезни вещества) и дрожди (известни и като мая микроорганизми, които разграждат малца и така предоставят на разположение усвоими витамини, минерали и аминокиселини).
Нататък Наздраве за изобилието

Живи консерви

Докато се разхождах из съботния селски пазар, едно от нещата, които ми направиха впечатление бе, че сред изложеното за продан преобладават консервираните изделия – колбаси, сирена, туршии, сладка и друга „зимнина“. Този факт, който разбира се е естествено следствие от сезона, обаче ме наведе на интересни мисли за консервирането. Но не толкова и само за това как ние хората правим консерви, за да запазим за по-дълго храната си. А за това как телата ни също могат да се превръщат в консерви.

Напоследък често се говори за т.н. метаболитен синдром при съвременния човек. Това е все по-срещаната комбинация от сърдечно-съдови дисбаланси и смущения във въглехидратната и мастна обмяна. Странно или не, но точно разглеждайки домашно произведените луканки и лютеници на традиционното тържище, ме осени идеята, че въпросният „синдром“ (а и редица други хронични телесни дисбаланси) е проява на процес на консервиране не на нещо друго, а на нашите тела.

Нататък Живи консерви

Илюзиите по пътя към личната истина в храненето: Вкусове и кулинария

След като поставих началото на поредицата за илюзиите в храненето с темата за недостига и презапасяването, случайно или не, точно около Коледа и Нова година дойде моментът да направя обещаната втора стъпка с материал, посветен на сетивните усещания от храната и гастрономическото изкуство. За да споделя вижданията си в тази насока, ще кажа някои неща както за храната и нейното приготвяне, така и за илюзиите по принцип. И ще го направя като изследователски надзърна между отделните пластове на „тортата на реалността“.

1. Ред истини, ред илюзии.

По моето разбиране за нещата, Материалната Вселена в определен смисъл може да се оприличи  на торта (или друго многопластово тестено произведение). Това е така, защото според мен всяко нещо в тази Вселена има както истински, така и илюзорен слой. Нито единия, нито другия можем да определим като „добър“ или „лош“, като и двата могат да се използват за себепознание и себеразвитие (макар че ако не знае за илюзорния пласт и трудно разграничава двата, в началото човек може да се „поизгуби“).

Така че и двата слоя на Вселенската „торта“ могат да са както вкусни, така и полезни – всичко опира до разбиране за „вкус“, а и до ниво на възприятие и разбиране. Илюзорният пласт по-скоро е като глазура – той е външно пищен, но по-нестабилен, по-масов и унифициран, следващ общите тенденции, образно казано наситен повече с есенции и изкуствени оцветители, отколкото с реални вкусове и аромати. За него е характерно, че ако приемеш законите и закономерностите му, те действат и спрямо теб, съответно ако не ги приемеш – не пораждат ефект за теб.

Реалният слой, от друга страна, можем да оприличим на основен блат и той е така да се каже същинската част на тортата. При него действат по-различни и сложни закони – той е постоянно променящ се, но същевременно перфектно организиран и подреден (характеризира се с динамични равновесия и всеобща оптималност), истински многоцветен, богат и дълбок, за всекиго малко или повече различен и индивидуален (макар и съвършен в общата си колективност). За него в общи линии важи правилото, че без значение дали приемаш или не неговите закони, те си остават валидни.

Казвам всички тези общи неща за устройството на „тортата на реалността“, защото те са рамката, в която разглеждам и темата за втората илюзия в храненето – тази на кулинарното изкуство. В случая обаче важи и обратното – разсъждавайки за слоевете на готварския занаят, всеки може да види и общите принципи, които са валидни за много други неща в света около нас. Въпрос на предпочитан подход в разсъжданията. Защото без значение дали ще се движим от общото към частното, или от частното към общото, и по двата начина в крайна сметка може да се стигне до полезно разбиране на нещата. Или казано с други думи, дали човек първо ще види Вселената в една торта, или тортата в света наоколо, това все ще му донесе някои прозрения (а и торта 🙂

2. Гастрономията като торта – и блат, и глазура.

Но да запретнем ръкави и да се захванем с разглеждане на отделните слоеве на „тортата“ в конкретния случай на гастрономията. Както можем да видим от речниковата дефиниция на думата, в широк смисъл това е наука, изучаваща множество аспекти на храната – произход, характеристики (форма, вкусове, аромати и други), начини  и техники на приготвяне, културата на хранене, кулинарни традиции, и разбира се цялостното преживяване, което получаваме от иначе естествения акт на хранене. По-надолу ще използвам понятието като синоним на кулинария (макар че по принцип кулинарията се приема за по-тясна като обхват и свързана предимно с приготвянето на храна).

Нататък Илюзиите по пътя към личната истина в храненето: Вкусове и кулинария