Моите Велики магнезиеви (пре)открития

КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО

За 12-тия елемент от Менделеевата таблица, кръстен на едноименна провинция в Гърция, е казано и изписано толкова много, че дори самият аз се изненадах от себе си, че намирам причини да му отделя няколко реда. Това, което ме накара да го направя, е фактът, че въпреки прочетеното през годините, благодарение на няколко пасажа в една книга, отново проучих митовете и фактите около този толкова разпространен алкалоземен метал, а като резултат – направих някои малки, но и по своему велики лични (пре)открития за това колко е важен той за нашето цялостно здраве и добро физическо (и не само) състояние. Вече се досещате, че иде реч за магнезия.

ПОРЕДНАТА КНИГА ИЛИ НЕ СЪВСЕМ

Част от изненадата около началото на пътешествието ми по пътя на магнезия дойде от това, че поводът за него стана книга, която бе издадена доста отдавна – „The Protein Power Lifeplan“ на Майкъл и Мери Дан Ийдс, видяла бял свят в началото на вече далечната 2000 година или преди цяло пълнолетие. (Това е едно от продълженията на създадената четири години по-рано „The Protein Power“ от същите автори, преведена и издадена в България от ИК „Бард“ като „Мощта на белтъчините“).

Прелиствайки оригинала на въпросното четиво, посветено на т.н. палео хранителен режим и поставящо акцент най-вече върху приема на протеини (отдавна изместен при „модните“ тенденции в храненето от „кетоманията“ и наблягането на богати на мазнини храни), вниманието ми бе привлечено от това, че авторите отделят цяла една глава не на нещо друго, а точно на магнезия. И както се оказа в последствие – го правят никак не случайно.

ВЪВ ФОКУСА НА ВНИМАНИЕ

Авторите на споменатото популярно издание в областта на диететиката, между другото и двамата лекари по професия, обличат в думи по красноречив начин мнението си за важната роля на магнезия за човешкото здраве. Правят го и като казват нещо просто, но наистина впечатляващо – ако трябваше да препоръчат приема само на една единствена хранителна добавка, то това би бил именно магнезият.

Нататък Моите Велики магнезиеви (пре)открития

Advertisements

Десет извънкласни уроци от хляба

Следвайки ни в нашата еволюция през последните няколко хиляди години, зърнените храни и в частност житните такива, съответно направените от тях хляб и тестени изделия, са се превърнали в основен източник на хранителни вещества за нас хората. Що се отнася конкретно до хляба, той не само е фундаментална част на диетата на съвременния човек, но вече е придобил и статут на социо-културен феномен (никой не е по-голям от него, ще кажат), за някои дори свещена символика (не случайно без хляб не минават и много от ритуалите в повечето религии).

Макар в традиоционния си вариант, приготвен от пшеничено брашно и набухвател дрождена мая, той да не е предпочитан гост на моята трапеза, изучавайки хляба като многоаспектен феномен постепенно съумях да изляза от рамките на личните си предпочитания и оценки за него. И да осъзная ценни за мен закономерности от заобикалящата среда, които се оказва могат да имат важно значение за физическото здраве и хармонично съществуване на планетата Земя. Тъй като всички ние под една или друга форма, заедно и поотделно, вървим подобен път на осъзнаване на истината за много от нещата от живота, реших да споделя своите открития в следващите редове.

Пътят, който самият аз изминах в изучаването на различни страни от приготвянето и употребата на хляб и тестени храни, ме отведе до изложените по-долу десет твърдения за насъщния, чиято истинност поне за себе си все по-малко поставям под съмнение. Както може да се забележи, те са свързани помежду си, а по много от тях може да се кажат и още неща. Реших да не влизам в повече подробности не толкова поради невъзможност да съм по-изчерпателен в изложението, а защото ценя времето на читателя и неговото право на собствен поглед и личен опит в изследването на изложените тук, а и други явления в така пъстрата и многопластова Вселена. И така, ето ги и метафорично наречените от мен „извънкласни“ уроци, научени от хляба:

1. В своята същност житните зърнени храни и в частност хляба по-скоро не са сред най-подхоящите храни за хората.

Като всяко друго нещо на този свят, житните растения и хлябът не са „добри“ или „лоши“, а просто са такива каквито са – уникална съвкупност от качества и аспекти, които се проявяват във всяко свое взаимодействие със средата. И именно в това си взаимодействие с нас хората, които сме избрали да ги отглежаме за храна, тази група растителни храни обективно и безпристрастно погледнато са с по-скоро ниска степен на хармоничност с човешкия организъм. Това според мен е валидно най-много за съвременните пшеници, които най-често се използват за храна от днешния човек (в т.ч. за направа на хляб и тестени изделия), съответно интензивно се подлагат на хибридизиране и генно модифициране за постигане на по-добри добиви и стопански резултати. Макар и в по-малка степен обаче, това заключение намирам за валидно и за другите житни култури като ръж, ечемик, овес, спелта, лимец и пр.

Нататък Десет извънкласни уроци от хляба

(Еко)логична комуникация

Комуникацията играе ключова роля във взаимодействието ни с околния свят. Колкото по-хармонична е тя, толкова по-резултатни, полезни и удовлетворяващи са нашите преживявания и опитности и толкова по-голям е приносът на това взаимодействие с другите за нашето сепознание и себеразвитие. И обратното – колкото по-неясна, изпълнена с недоразумения, отдалечаваща се от нашата истина е тази комуникация, толкова повече и по-сериозни са предизвикателствата, с които се срещаме по пътя и с които трябва да се справим, вървейки към същата главна цел – нашата лична еволюция и разгръщане на съзнанието.

От общото към частното

Колкото и абстрактно и философски да звучат горните думи, това че се основават на основни житейски закономерности ги прави валидни за всякакви пластове от света.  Съответно им придава много конкретни проявления в най-различни ситуации от нашето ежедневие. Тях можем да ги видим разбира се в отношенията си с другите хора, близки или непознати – онова уникално огледало, от което човек, където и както и да живее, няма как да се отдръпне и да не види нещата, от които има да се освободи, за да бъде себе си. В крайна сметка осъзнавайки, че всички междуличностни отношения целят именно това всяка една от участващите страни да осъзнае нещо за себе си, да измине личен път на отърсване от заблуждения, изцеление, интеграция и себеразгръщане.

Тези принципи можем да открием и в екологичните закони на взаимодействие с природата и всичко заобикалящо ни, с което заедно сме едно голямо Цяло. В тази насока можем да видим навсякъде около себе си примери как нехармоничните отношения на човека с природата водят до много и различни дисбаланси, които неминуемо, рано или късно, намират отражение и върху самите нас хората. Бавно отравяйки както средата ни на живот, въздуха, водата, почвата, а от там и храната и телата ни. И така напомняйки, че за да живеем в изобилие и радост трява да отчитаме не само нашето благо, но и благото на всички останали, с които заедно взаимодействаме, бъдейки част от екосистемата на планетата Земя.

Комуникация и микроекология

По един интригуващ за съвременния човек начин принципите за хармонично и цялостно общуване са валидни и за микроекологията и отношенията на нас хората с организмите, обитаващи нашите тела (т.н. микробиота). Нататък (Еко)логична комуникация

За гъбите и хората

Пролетта отдавна е в разгара си и Природата отново се радва на моментите на възраждане и разрастване. Освен всичко друго, този прекрасен зелен сезон е отлично време и за наблюдения и изучаване на материята. И е наистина удивително как разсъжденията за привидно прости и наглед познати неща от заобикалящата ни действителност могат да ни доведат до прозрения за неподозирани взаимовръзки и механизми, чрез които функционира Животът на Земята, а и във Вселената като цяло.

За гъбите

Пореден повод да се уверя в казаните по-горе думи ми дадоха размислите за тихо, но бързо заявяващите присъствието си през този сезон гъби и проучванията, които направих за някои техни особености и връзката на последните с взаимодействието с човека. Освен досега ми с интересни факти за биологията на гъбите и процесите, за които имат принос в околната среда, това ми даде възможност да осъзная и колко голямо значение, и то по много начини и в много отношения, имат те за нас хората. А тези знания ми донесоха не само полезни изводи по пътя към оптимално здраве и баланс, но и разбиране за по-широкия енергиен план на процесите, развиващи се тук на Земята.

Наред с някои особености в храненето (което се осъществява на контактната повърхност с нутриентите, а не чрез поглъщането им) и изграденото им от нишки тяло (познато и като мицел), едно от нещата, които отличават гъбите от другите организми, е наличието на плътна клетъчна стена (като при растенията), която обаче най-често е образувана от хитин (вещество, срещано в животинското царство). Хитинът е специфичен азотсъдържащ неразтворим полизахарид, аналог на целулозите при растенията, който се използва предимно със структурно-опорно предназначение при някои организми. От него и други протеини и минерални съединения например са направени черупките на охлювите, мидите, външния скелет на насекомите и други членестоноги, в това число крабове, омари, раци и ракообразни. Именно това вещество е едно от общите неща между животните и гъбите, които както споменахме го използват в своите клетки и тъкани като основен градивен елемент.

Освен особеностите в строежа и начина им на живот, също толкова интригуващи са множеството страни на взаимодействието на гъбите с хората. На пръв поглед, основна част от това взаимодействие са различните им форми на употреба, открити от човека. Нататък За гъбите и хората

Микробни поуки в множествено число (допълнена)

Ние не сме сами. Макар и най-често използвана в един по-различен, космически контекст, тази позната фраза звучи още по-актуално тук на Земята, в заобикалящата ни околна среда, дори в домовете ни, а както се оказва – в нашите тела. Показва ни го не само общуването с другите хора, но и взаимодействието с всички онези големи и малки организми, с които споделяме общ дом на Зелената планета. В по-конкретен план, тук имам предвид и обитаващите човешкото тяло в мирно съжителство многобройни и разнообразни микроорганизми. За тези организми, познати и под наименованието микробиом или микробиота, едва напоследък научаваме, че всъщност имат по-голямо значение за здравето и баланса ни отколкото предполагаме. Което вярвам е достатъчен повод да се опознаем по-добре.

Кой още обитава тялото ни?

Идеята, че в човешкото тяло навлизат невидими с просто око микроорганизми, всъщност не е толкова стара, колкото бихме могли да си помислим. Като причина за това вероятно може да се посочи развитието на науката и техниката, които до определен момент просто не са позволявали да се регистрира съществуването на микросвета в и около нас. Любопитен факт в този контекст е това, че още в древността хората са предполагали, че някои заболявания се пренасят между хората по въздуха, но са обяснявали това с т.нар. миазма или замърсена пара. Едва след идването на 17 век и изобретяването на увеличителните уреди от Антони ван Льовенхук и други изследователи на живата материя, хората започват да разбират за съществуването на микробите и значението им за човешкото здраве.

Нататък Микробни поуки в множествено число (допълнена)

Планетарно за истината и илюзията

„Осъзнаването може да ви направи свободни.“

За Истината е казано и написано много. Според едни тя е въпрос на гледна точка, други мислят, че се ражда в спора, трети казват, че е във виното, а някои търсят абсолютното й проявление. Освен всичко това, с което се свързва Истината според колективните вярвания, за всеки един от нас е полезно да знаем, че именно тя е значим фактор за постигане на вътрешен и външен баланс, съответно произтичащите от него цялостно здраве, щастие и благоденствие.

Поради ключовото значение на темата за личната и обща хармония, в следващия текст ще изложа това, което смятам за вярно по отношение на понятия като реалност, истина, неистина, илюзия и лъжа. Реших да представя това и чрез послания от планетите от Слънчевата система. Намирам, че това е подходяща илюстрация на реалните и илюзорни аспекти на „познатите“ ни небесни тела и съзнания, която може да допълни и обогати разбирането за Истината и да подпомогне осъзнаването ни. А и да ни помогне да си спомним защо сме дошли на планетата Земя.

Планетарни мъдрости за Истината

И така, ето ги и „планетарните“ мъдрости за Истината, които могат да споделят с нас членовете  на „семейството“ на нашата Слънчева система:

1. Меркурий: „Истината не може да се сравни, тя просто е … различна и специфична. Но тя в същината си е взаимоотношение.“

Нататък Планетарно за истината и илюзията

Да се запознаем с… черния си дроб

„Неистината е един от най-вредните токсини.“

Със затоплянето на времето и настъпването на пролетта отново стана актуална темата за почистването, което обичайно правим този сезон. Тук разбира се не визирам само подреждането и разчистването в чисто битов план, а процесите, които протичат на всички нива в Природата. И понеже сме неразделна част от Цялото, без значение от степента, в която осъзнаваме и волево направляваме това, ние участваме в тези процеси по много начини и на много нива.

Една от формите на пролетно прочистване разбира се е детоксикацията и обновлението на нашия носител в Земното ни пътешествие – физическото ни тяло. В това число два от органите, имащи главна роля в тези процеси – черният дроб и жлъчният мехур (често наричан и само „жлъчка“). На тяхното хигиенизиране вече съм посвещавал материал, в който споделих моето мнение и опитности относно популярния метод на чистене със зехтин и цитруси. Затова сега реших да кажа няколко думи за същността, функциите и начините на поддържане на черня дроб и жлъчката на фино ниво.

Нататък Да се запознаем с… черния си дроб