Здраве, изгряващо от изток

Една от малкото книги, които години след първоначалното им прочитане продължават да предизвикват интерес у мен и да са източник на полезни истини за живота, е „Златните правила на здравето“ от японеца Кацудзо Ниши. Изложените там принципи, препоръки и подходи за възвръщане и поддържане на здравето продължават да ме печелят с това, че са цялостни, правдиви и се основават на природните закони. Към това ще добавя и потенциала им да предизвикват прозрения за нещо много ценно за мен – възможностите чрез работа с физическото тяло да се преодоляват психо-емоционални дисбаланси.

За да се върна за пореден път към хилядолетната мъдрост, която носят златните правила и Системата на Кацудзо Ниши, реших да им посветя този материал. Сигурен съм, че така не само ще преоткрия нови неща за себе си и Вселената, но ще съм полезен на някои читатели с представената информация и поводите за размисъл, които тя може да породи.

Няколко думи за Кацудзо Ниши

Както можем да видим от биографичната справка, Кацудзо Ниши е роден през 1884 г. в Япония. Още от ранните си детски години той се сблъсква с редица предизвикателства със здравословното си състояние, като честото боледуване и слабоватото му тяло стават причина лекарска комисия да му откаже прием в основно училище поради опасения, че не би могъл да издържи натоварващите занимания. Ситуацията става още по-обезкуражаваща, когато юношата е диагностициран с тежки състояния на чревната и лимфната система. Заключенията на лекарите са, че вероятността невръстният Ниши да достигне двадесетгодишна възраст е минимална.

Нататък Здраве, изгряващо от изток

Advertisements

За гъбите и хората

Пролетта отдавна е в разгара си и Природата отново се радва на моментите на възраждане и разрастване. Освен всичко друго, този прекрасен зелен сезон е отлично време и за наблюдения и изучаване на материята. И е наистина удивително как разсъжденията за привидно прости и наглед познати неща от заобикалящата ни действителност могат да ни доведат до прозрения за неподозирани взаимовръзки и механизми, чрез които функционира Животът на Земята, а и във Вселената като цяло.

За гъбите

Пореден повод да се уверя в казаните по-горе думи ми дадоха размислите за тихо, но бързо заявяващите присъствието си през този сезон гъби и проучванията, които направих за някои техни особености и връзката на последните с взаимодействието с човека. Освен досега ми с интересни факти за биологията на гъбите и процесите, за които имат принос в околната среда, това ми даде възможност да осъзная и колко голямо значение, и то по много начини и в много отношения, имат те за нас хората. А тези знания ми донесоха не само полезни изводи по пътя към оптимално здраве и баланс, но и разбиране за по-широкия енергиен план на процесите, развиващи се тук на Земята.

Наред с някои особености в храненето (което се осъществява на контактната повърхност с нутриентите, а не чрез поглъщането им) и изграденото им от нишки тяло (познато и като мицел), едно от нещата, които отличават гъбите от другите организми, е наличието на плътна клетъчна стена (като при растенията), която обаче най-често е образувана от хитин (вещество, срещано в животинското царство). Хитинът е специфичен азотсъдържащ неразтворим полизахарид, аналог на целулозите при растенията, който се използва предимно със структурно-опорно предназначение при някои организми. От него и други протеини и минерални съединения например са направени черупките на охлювите, мидите, външния скелет на насекомите и други членестоноги, в това число крабове, омари, раци и ракообразни. Именно това вещество е едно от общите неща между животните и гъбите, които както споменахме го използват в своите клетки и тъкани като основен градивен елемент.

Освен особеностите в строежа и начина им на живот, също толкова интригуващи са множеството страни на взаимодействието на гъбите с хората. На пръв поглед, основна част от това взаимодействие са различните им форми на употреба, открити от човека. Нататък За гъбите и хората

Микробни поуки в множествено число

Ние не сме сами. Макар и най-често използвана в един по-различен, космически контекст, тази позната фраза звучи още по-актуално тук на Земята, в заобикалящата ни околна среда, дори в домовете ни, а както се оказва – в нашите тела. Показва ни го не само общуването с другите хора, но и взаимодействието с всички онези големи и малки организми, с които споделяме общ дом на Зелената планета. В по-конкретен план, тук имам предвид и обитаващите човешкото тяло в мирно съжителство многобройни и разнообразни микроорганизми. За тези организми, познати и под наименованието микробиом, едва напоследък научаваме, че всъщност имат по-голямо значение за здравето и баланса ни отколкото предполагаме. Което вярвам е достатъчен повод да се опознаем по-добре.

Кой още обитава тялото ни?

Идеята, че в човешкото тяло навлизат невидими с просто око микроорганизми, всъщност не е толкова стара, колкото бихме могли да си помислим. Като причина за това вероятно може да се посочи развитието на науката и техниката, които до определен момент просто не са позволявали да се регистрира съществуването на микросвета в и около нас. Любопитен факт в този контекст е това, че още в древността хората са предполагали, че някои заболявания се пренасят между хората по въздуха, но са обяснявали това с т.нар. миазма или замърсена пара. Едва след идването на 17 век и изобретяването на увеличителните уреди от Антони ван Льовенхук и други изследователи на живата материя, хората започват да разбират за съществуването на микробите и значението им за човешкото здраве.

Нататък Микробни поуки в множествено число

Планетарно за истината и илюзията

„Осъзнаването може да ви направи свободни.“

За Истината е казано и написано много. Според едни тя е въпрос на гледна точка, други мислят, че се ражда в спора, трети казват, че е във виното, а някои търсят абсолютното й проявление. Освен всичко това, с което се свързва Истината според колективните вярвания, за всеки един от нас е полезно да знаем, че именно тя е значим фактор за постигане на вътрешен и външен баланс, съответно произтичащите от него цялостно здраве, щастие и благоденствие.

Поради ключовото значение на темата за личната и обща хармония, в следващия текст ще изложа това, което смятам за вярно по отношение на понятия като реалност, истина, неистина, илюзия и лъжа. Реших да представя това и чрез послания от планетите от Слънчевата система. Намирам, че това е подходяща илюстрация на реалните и илюзорни аспекти на „познатите“ ни небесни тела и съзнания, която може да допълни и обогати разбирането за Истината и да подпомогне осъзнаването ни. А и да ни помогне да си спомним защо сме дошли на планетата Земя.

Планетарни мъдрости за Истината

И така, ето ги и „планетарните“ мъдрости за Истината, които могат да споделят с нас членовете  на „семейството“ на нашата Слънчева система:

1. Меркурий: „Истината не може да се сравни, тя просто е … различна и специфична. Но тя в същината си е взаимоотношение.“

Нататък Планетарно за истината и илюзията

Да се запознаем с… черния си дроб

„Неистината е един от най-вредните токсини.“

Със затоплянето на времето и настъпването на пролетта отново стана актуална темата за почистването, което обичайно правим този сезон. Тук разбира се не визирам само подреждането и разчистването в чисто битов план, а процесите, които протичат на всички нива в Природата. И понеже сме неразделна част от Цялото, без значение от степента, в която осъзнаваме и волево направляваме това, ние участваме в тези процеси по много начини и на много нива.

Една от формите на пролетно прочистване разбира се е детоксикацията и обновлението на нашия носител в Земното ни пътешествие – физическото ни тяло. В това число два от органите, имащи главна роля в тези процеси – черният дроб и жлъчният мехур (често наричан и само „жлъчка“). На тяхното хигиенизиране вече съм посвещавал материал, в който споделих моето мнение и опитности относно популярния метод на чистене със зехтин и цитруси. Затова сега реших да кажа няколко думи за същността, функциите и начините на поддържане на черня дроб и жлъчката на фино ниво.

Нататък Да се запознаем с… черния си дроб

Споделеното пътуване живот

Споделените пътувания могат да бъдат голямо приключение. Това важи с пълна сила за едно по-специално пътуване, в което участва всеки един от нас – пътешествието по Земните друмища на тялото, его-разумът и Душата.

Макар да е превозното средство за пътуването, колата така да се каже, тялото не само е живо, но и едно от най-реалните, в смисъл на проявяващи висока степен на истинност, „пособия“, които имаме на разположение в плътното си поприще. То е с неподозирана за нас степен на сложност и възможности. По първоначален замисъл и проект тялото може да се регенерира и възстановява към оптимално състояние. От равновесие могат да го извадят по-директни срещи с определени условия на заобикалящата среда. И най-вече дисбалансите на фино ниво, които то има за задача да проявява (затлачване с емоционална енергия, дисонансно програмиране на индивидуално и колективно ниво и пр.). Тялото е проектирано да съответства на характерните особености на разума и Душата, то осъществява и връзката между тях. При планиране на инкарнацията Душата избира някои негови параметри – например до каква степен ще може да устоява на по-плътните енергии, колко бързо и в каква степен ще проявява енергийните несъответствия в многоаспектната ни същност, колко ще е сетивно за енергиите на Духа и други.

Нататък Споделеното пътуване живот

Илюзиите по пътя към личната истина в храненето: Недостиг и презапасяване

Макар и буквално присъстваща всеки ден на масата ни, съответно широко коментирана във всевъзможни разговори, статии и изследвания, темата за храненето винаги е способна да ни изненада. И то не само с многообразните, често противоположни гледища, защитавани от отделни хора и общности. А и с потенциала да ни разкрива процеси и взаимовръзки на много дълбоки и всеобхватни нива, отиващи далеч отвъд удовлетворяването на телесна потребност, емоционален навик или желание на ума.

Като своеобразно доказателство на казаното по-горе идват и следващите редове. В тях без претенции за изчерпателност ще положа началото на едно изследователско пътуване из разноцветните пластове илюзии, които филтрират възприятията ни по отношение на това с какво, колко, кога, как и защо се храним. Откриването, осъзнаването и преодоляването на всеки един от посочените пластове се случва по различен начин при всеки. Общото е, че това обикновено е междинна спирка по пътя към възстановяването на умението за разпознване и утвърждаване на личната истина, а и за завръщането към автентичната ни сила и независимост. В храненето, а и като цяло.

Нататък Илюзиите по пътя към личната истина в храненето: Недостиг и презапасяване