Здраве, изгряващо от изток

Една от малкото книги, които години след първоначалното им прочитане продължават да предизвикват интерес у мен и да са източник на полезни истини за живота, е „Златните правила на здравето“ от японеца Кацудзо Ниши. Изложените там принципи, препоръки и подходи за възвръщане и поддържане на здравето продължават да ме печелят с това, че са цялостни, правдиви и се основават на природните закони. Към това ще добавя и потенциала им да предизвикват прозрения за нещо много ценно за мен – възможностите чрез работа с физическото тяло да се преодоляват психо-емоционални дисбаланси.

За да се върна за пореден път към хилядолетната мъдрост, която носят златните правила и Системата на Кацудзо Ниши, реших да им посветя този материал. Сигурен съм, че така не само ще преоткрия нови неща за себе си и Вселената, но ще съм полезен на някои читатели с представената информация и поводите за размисъл, които тя може да породи.

Няколко думи за Кацудзо Ниши

Както можем да видим от биографичната справка, Кацудзо Ниши е роден през 1884 г. в Япония. Още от ранните си детски години той се сблъсква с редица предизвикателства със здравословното си състояние, като честото боледуване и слабоватото му тяло стават причина лекарска комисия да му откаже прием в основно училище поради опасения, че не би могъл да издържи натоварващите занимания. Ситуацията става още по-обезкуражаваща, когато юношата е диагностициран с тежки състояния на чревната и лимфната система. Заключенията на лекарите са, че вероятността невръстният Ниши да достигне двадесетгодишна възраст е минимална.

Нататък Здраве, изгряващо от изток

Advertisements

Да се запознаем с… черния си дроб

„Неистината е един от най-вредните токсини.“

Със затоплянето на времето и настъпването на пролетта отново стана актуална темата за почистването, което обичайно правим този сезон. Тук разбира се не визирам само подреждането и разчистването в чисто битов план, а процесите, които протичат на всички нива в Природата. И понеже сме неразделна част от Цялото, без значение от степента, в която осъзнаваме и волево направляваме това, ние участваме в тези процеси по много начини и на много нива.

Една от формите на пролетно прочистване разбира се е детоксикацията и обновлението на нашия носител в Земното ни пътешествие – физическото ни тяло. В това число два от органите, имащи главна роля в тези процеси – черният дроб и жлъчният мехур (често наричан и само „жлъчка“). На тяхното хигиенизиране вече съм посвещавал материал, в който споделих моето мнение и опитности относно популярния метод на чистене със зехтин и цитруси. Затова сега реших да кажа няколко думи за същността, функциите и начините на поддържане на черня дроб и жлъчката на фино ниво.

Нататък Да се запознаем с… черния си дроб

Тежести на фокус

Наскоро изследователската природа на ума ми ме отведе в непознати за мен територии – тези на интензивните фитнес тренировки за мускулна маса и сила. Преди няколко години представите ми за тази област на човешкото себепознание се изчерпваше само с обща идея за това какво е предназначението на помещенията със струпана железария и хора, които я използват за симулиране на високи натоварвания с цел развитие на някои физически, емоционални и волеви качества. С времето това ми общо виждане обаче претърпя промяна и то в някои неочаквани посоки.

Макар да продължавах да смятам такива натоварвания за прекалени и имащи отрицателен общ полезен ефект, постепенно започнах да виждам неподозирани от мен ползи от тях (а и от физическата дейност като цяло). И то не просто за физическия план, а дори за фините нива на човешката същност – повишаване на жизнената енергия, засилване на вътрешния огън, възможност за освобождаване на емоционални енергии и други. И така разбирането за тази част от търсенето на цялостност продължи да еволюира. За да дойде моментът, когато преди няколко седмици получих някои прозрения за още по-дълбоки мъдрости, криещи се под пластовете пот, стомана и хормони.

Нататък Тежести на фокус

Омегата на здравето и младостта

СЛЕД АЛФАТА, И ОМЕГАТА

Балансът, здравето и младостта са наше естествено състояние. И дори нещо да ни отдалечи от него, това може да бъде само временно, защото имаме вродената способност да се връщаме към равновесието. С тази теза започнах първия от двата материала, посветени на събуждането за вътрешната ни сила и активирането на способността за възраждане и изцеление на всички нива. Във въпросната първа статия поставих акцента върху Алфата, т.е. върху аспектите на въпроса, излизащи отвъд пределите на плътното и телесното. Условно обединявайки ги в категорията „Физика на душата“, сред тях включих любопитни и важни моменти за мозъчните вълнови състояния, силата на мисълта и убежденията, ролята и значението на емоциите. Коментирахме както нещата, които ни отдалечават от желания баланс и хармония, така и начините да се доближим до тях. А сега, нека да завършим максимата за здравия Дух и да поговорим за здравото тяло. Или спазвайки възприетата символика, да се запознаем с Омегата на здравето и младостта.

ВСИЧКО Е СВЪРЗАНО

Още като определях пределите на първата категория аспекти бях напълно наясно, че всяко разделение на плътно и ефирно, телесно и духовно, е само условно. Защото дори за привържениците на конвенционалната медицина и нейния механистичен подход вече става ясно, че можем да разберем случващото се с нас на всички нива, само и единствено ако разглеждаме всички елементи в телата ни като взаимодействащи си в едно интегрално цяло. И тук дори не визирам вече споменатите признания на класическата наука за влиянието на психичното върху телесното здраве. А твърдя, че това е оптималният подход при разглеждането на всеки един възможен фрагмент от многопластовата ни същност.

За да илюстрирам казаното ще дам пример, който стъпва на някои от нещата, разгледани в първата статия. Там посочих, че осъзнатото хранене с благодарност към храната също може да се разглежда като медитация, като и при него се постига усещане за свързаност и алфа състояние на мозъчната дейност. И дори споменах, че това е естественият начин да приемаме храната си. Този факт е съществен далеч не само заради това, че с определен начин на поемане на храна бихме поддържали мозъка в бавновълнов режим. Реално този режим се явява необходимо условие за правилното смилане и усвояване на храната, а през това – за пъноценното протичане на множество други процеси както в чисто физически, така и в по-широк план. И от там за цялостния баланс.

Нататък Омегата на здравето и младостта

Алфата на здравето и младостта

РОДЕНИ ЗА МЛАДОСТ И ЗДРАВЕ

Балансът, здравето и младостта са наше естествено състояние. Макар да звучи като пример за позитивно утвърждение от една от безбройните книги по популярна психология, това изречение е нещо много повече. Според мен то е самата истина и е валидно за всички хора. Вярвате или не, аз наистина съм на мнение, че ние като обособени същности, а и всички наши съвкупности чак до безбрежното Цяло, винаги се стремим към динамично равновесие, което във всеки един момент е съвършеното състояние. И като казвам динамично равновесие, имам предвид това, че всеки един дисбаланс е временно положение на нещата и при ограничаване или премахване на неговите източници, системите сами се връщат към оптимума си за всеки момент сега.

В един по земен и прагматичен контекст, горното означава, че телата ни са уникални енергийни конструкции, чиито възможности за регенериране, изчистване, балансиране и възстановяване се простират много далеч отвъд обозримото и обяснимото за умовете ни. И за да се реализират тези възможности съвсем не е нужно много. Условието е да постигнем равновесие, още по-простичко казано – да бъдем себе си.

Добре, ще кажат някои от по-склонните да приемат тази неконвенционална теза читатели, дори да приемем, че има някаква истина в казаното по-горе, защо се получава така, че преобладаващата част от примерите в реалността не потвърждават такава хипотеза. Несъмнено резонен коментар, ще се съглася и аз. И ще отговоря, че това се дължи на множество постоянно действащи фактори, които по едни или други причини допринасят за поддържане на статични равновесия, които са извън кривата на динамичните оптимуми.

Без да навлизам в подробности, а и за да не oстанат нещата много теоретични, ще допълня, че само чрез поддържане на постоянното действие на тези фактори (някои от които ще коментирам на по-късен етап) кривата на локален оптимум, която сама по себе бележи възможно най-оптималното състояние при съответните условия, ще е различна от глобалния оптимум, за който стана дума по-горе. И в мига, в който тези фактори намалят своето действие или престанат да оказват влияние, звучащото като научна фантастика твърдение, с което започнахме, ще се осъществи от само себе си.

Нататък Алфата на здравето и младостта

Да бъде нашата воля…

Навярно някои от вас са чели за популярното схващане, че светлината може да се държи и като поток от частици (както очаква от нея Нютон), и като вълна (както я вижда Хюйгенс). Тази твърдяна двойнственост се илюстрира с така наречения „опит на Юнг“ (за който се споменава и в гимназиалните учебници, поне едно време беше така). Без да навлизаме в дебрите на квантовата физика само ще споменем, че за част от учените горният феномен се обяснява с ролята на наблюдателя. Според въпросните учени е напълно възможно светлината да показва природа, която се определя от волята на наблюдателя, изразена като негови намерения, очаквания, вярвания и пр.

Разсъждавайки върху въпросния феномен, и приемайки за вярно допускането за ролята на наблюдателя, неминуемо стигнах до въпроса „Защо?“. Какво би могло да доведе до такава променлива същност на светлината? Съвсем не без чувство за хумор, но и съвсем сериозно, можем да отговорим, че едва ли тя, светлината, прави това заради някаква срамежливост, преструвки или желание да угоди на някого – колкото и ненаучно да звучи, едва ли ще сгрешим като кажем, че ако тя го прави, значи така трябва да бъде, такава е нейната природа. Явно елементарните частици, изграждащи материята според масовото разбиране за нещата, се подчиняват на волята на наблюдателя просто защото така осъществяват предназначението си, т.е. така те са това, което са.

След горните размисли идва възможният паралел с хората и друг актуален въпрос – защо на не малка част от нас ни влияе толкова силно това, което си мислят другите по един или друг въпрос или за нас в частност, това, което те искат, което очакват и т.н. Дали и ние сме като фотоните, ще запита някой. По-скоро не, ще си позволя да отговоря аз. И го вярвам, защото споделям тезата, че при хората да се влияеш от мнението и очакванията на другите означава да нямаш ясна представа за истинската си същност, да се откажеш от собствената си могъща сила на Съ-Творец на Реалност и просто да се подчиниш на чуждата воля, отричайки се именно от природата си, от това, което си. Ако на някого му хрумне, че горното звучи твърде претенциозно и грандоманско, просто да си спомни за наблюдателя от описания светлинен феномен…

Нататък Да бъде нашата воля…

Защото следите остават

Последните седмици в съзнанието ми изплува отдавна забравен епизод от времето, когато бях в гимназията. Тогава, в онези моменти на откровение между задължителните уроци, които системата налагаше да бъдат преподадени, един от учителите ни сподели с нас нещо, което ме заинтригува по особен начин. Ставаше дума за това, че всеки ден преди да заспи той прави преглед на изминалия ден, анализира действията си, извлича поуките от случилото се и на тази база планира нещата за следващия ден. Тогава тези думи ме изненадаха. Но не заради някаква странност или причудливост, които видях в тях. А по-скоро с това, че бяха далеч от нещата, които приемах за обичайни за ежедневието на всеки един човек. Някак далечно и непонятно ми бе това да се връщаме в близкото минало, да го преглеждаме и подреждаме с някаква счетоводна систематичност. Въпреки това, дълбокото уважение, което имах към мъдростта на учителя, не ми позволи да отхвърля с лека ръка идеята за прегледа на деня. А и нещо в мен сякаш ми подсказваше, че в тези думи се крие някакво важно знание, което може би по-късно щях да осъзная и разбера.

Поводът да си спомня сцената от училищния живот бе важно прозрение, което дойде до мен преди няколко седмици. То бе свързано с това, че освен от един обективен и безпристрастен събитиен план, неутрална верига от причини и следстивя, всичко, което ни се случва се състои и от субективния пласт от мисли и емоции, породили се в нас по повод на въпросните събития. Ние полагаме този пласт, буквално оцветявайки по наш уникален начин, с нашите цветове и комбинации от тях, чернобялата книжка на нашите преживелици. И именно този цветен пласт прави спомените ни живи – както в положителния полюс (например ароматът на прясно изпечените от баба кифлички моментално ни връща в приятни спомени от детството), така и в отрицателния (например ужасът и шокът от изживяна физическа травма, които изплуват, когато преминаваме през болничен коридор, сякаш ни карат отново да усетим същата болка).

Нататък Защото следите остават