Десет извънкласни уроци от хляба

Следвайки ни в нашата еволюция през последните няколко хиляди години, зърнените храни и в частност житните такива, съответно направените от тях хляб и тестени изделия, са се превърнали в основен източник на хранителни вещества за нас хората. Що се отнася конкретно до хляба, той не само е фундаментална част на диетата на съвременния човек, но вече е придобил и статут на социо-културен феномен (никой не е по-голям от него, ще кажат), за някои дори свещена символика (не случайно без хляб не минават и много от ритуалите в повечето религии).

Макар в традиоционния си вариант, приготвен от пшеничено брашно и набухвател дрождена мая, той да не е предпочитан гост на моята трапеза, изучавайки хляба като многоаспектен феномен постепенно съумях да изляза от рамките на личните си предпочитания и оценки за него. И да осъзная ценни за мен закономерности от заобикалящата среда, които се оказва могат да имат важно значение за физическото здраве и хармонично съществуване на планетата Земя. Тъй като всички ние под една или друга форма, заедно и поотделно, вървим подобен път на осъзнаване на истината за много от нещата от живота, реших да споделя своите открития в следващите редове.

Пътят, който самият аз изминах в изучаването на различни страни от приготвянето и употребата на хляб и тестени храни, ме отведе до изложените по-долу десет твърдения за насъщния, чиято истинност поне за себе си все по-малко поставям под съмнение. Както може да се забележи, те са свързани помежду си, а по много от тях може да се кажат и още неща. Реших да не влизам в повече подробности не толкова поради невъзможност да съм по-изчерпателен в изложението, а защото ценя времето на читателя и неговото право на собствен поглед и личен опит в изследването на изложените тук, а и други явления в така пъстрата и многопластова Вселена. И така, ето ги и метафорично наречените от мен „извънкласни“ уроци, научени от хляба:

1. В своята същност житните зърнени храни и в частност хляба по-скоро не са сред най-подхоящите храни за хората.

Като всяко друго нещо на този свят, житните растения и хлябът не са „добри“ или „лоши“, а просто са такива каквито са – уникална съвкупност от качества и аспекти, които се проявяват във всяко свое взаимодействие със средата. И именно в това си взаимодействие с нас хората, които сме избрали да ги отглежаме за храна, тази група растителни храни обективно и безпристрастно погледнато са с по-скоро ниска степен на хармоничност с човешкия организъм. Това според мен е валидно най-много за съвременните пшеници, които най-често се използват за храна от днешния човек (в т.ч. за направа на хляб и тестени изделия), съответно интензивно се подлагат на хибридизиране и генно модифициране за постигане на по-добри добиви и стопански резултати. Макар и в по-малка степен обаче, това заключение намирам за валидно и за другите житни култури като ръж, ечемик, овес, спелта, лимец и пр.

Нататък Десет извънкласни уроци от хляба

Advertisements

(Еко)логична комуникация

Комуникацията играе ключова роля във взаимодействието ни с околния свят. Колкото по-хармонична е тя, толкова по-резултатни, полезни и удовлетворяващи са нашите преживявания и опитности и толкова по-голям е приносът на това взаимодействие с другите за нешето сепознание и себеразвитие. И обратното – колкото по-неясна, изпълнена с недоразумения, отдалечаваща се от нашата истина е тази комуникация, толкова повече и по-сериозни са предизвикателствата, с които се срещаме по пътя и с които трябва да се справим, вървейки към същата главна цел – нашата лична еволюция и разгръщане на съзнанието.

От общото към частното

Колкото и абстрактно и фолософски да звучат горните думи, това че се основават на основни житейски закономерности ги прави валидни за всякакви пластове от света.  Съответно им придава много конкретни проявления в най-различни ситуации от нашето ежедневие. Тях можем да ги видим разбира се в отношенията си с другите хора, близки или непознати – онова уникално огледало, от което човек, където и както и да живее, няма как да се отдръпне и да не види нещата, от които има да се освободи, за да бъде себе си. В крайна сметка осъзнавайки, че всички междуличностни отношения целят именно това всяка една от участващите страни да осъзнае нещо за себе си, да измине личен път на отърсване от заблуждения, изцеление, интеграция и себеразгръщане.

Тези принципи можем да открием и в екологичните закони на взаимодествие с природата и всичко заобикалящо ни, с което заедно сме едно голямо Цяло. В тази насока можем да видим навсякъде около себе си примери как нехармоничните отношения на човека с природата водят до много и различни дисбаланси, които неминуемо, рано или късно, намират отражение и върху самите нас хората. Бавно отравяйки както средата ни на живот, въздуха, водата, почвата, а от там и храната и телата ни. И така напомняйки, че за да живеем в изобилие и радост трява да отчитаме не само нашето благо, но и благото на всички останали, с които заедно взаимодействаме, бъдейки част от екосистемата на планетата Земя.

Комуникация и микроекология

По един интригуващ за съвременния човек начин принципите за хармонично и цялостно общуване са валидни и за микроекологията и отношенията на нас хората с организмите, обитаващи нашите тела (т.н. микробиота). Нататък (Еко)логична комуникация

Микробни поуки в множествено число

Ние не сме сами. Макар и най-често използвана в един по-различен, космически контекст, тази позната фраза звучи още по-актуално тук на Земята, в заобикалящата ни околна среда, дори в домовете ни, а както се оказва – в нашите тела. Показва ни го не само общуването с другите хора, но и взаимодействието с всички онези големи и малки организми, с които споделяме общ дом на Зелената планета. В по-конкретен план, тук имам предвид и обитаващите човешкото тяло в мирно съжителство многобройни и разнообразни микроорганизми. За тези организми, познати и под наименованието микробиом, едва напоследък научаваме, че всъщност имат по-голямо значение за здравето и баланса ни отколкото предполагаме. Което вярвам е достатъчен повод да се опознаем по-добре.

Кой още обитава тялото ни?

Идеята, че в човешкото тяло навлизат невидими с просто око микроорганизми, всъщност не е толкова стара, колкото бихме могли да си помислим. Като причина за това вероятно може да се посочи развитието на науката и техниката, които до определен момент просто не са позволявали да се регистрира съществуването на микросвета в и около нас. Любопитен факт в този контекст е това, че още в древността хората са предполагали, че някои заболявания се пренасят между хората по въздуха, но са обяснявали това с т.нар. миазма или замърсена пара. Едва след идването на 17 век и изобретяването на увеличителните уреди от Антони ван Льовенхук и други изследователи на живата материя, хората започват да разбират за съществуването на микробите и значението им за човешкото здраве.

Нататък Микробни поуки в множествено число

Илюзиите по пътя към личната истина в храненето: Недостиг и презапасяване

Макар и буквално присъстваща всеки ден на масата ни, съответно широко коментирана във всевъзможни разговори, статии и изследвания, темата за храненето винаги е способна да ни изненада. И то не само с многообразните, често противоположни гледища, защитавани от отделни хора и общности. А и с потенциала да ни разкрива процеси и взаимовръзки на много дълбоки и всеобхватни нива, отиващи далеч отвъд удовлетворяването на телесна потребност, емоционален навик или желание на ума.

Като своеобразно доказателство на казаното по-горе идват и следващите редове. В тях без претенции за изчерпателност ще положа началото на едно изследователско пътуване из разноцветните пластове илюзии, които филтрират възприятията ни по отношение на това с какво, колко, кога, как и защо се храним. Откриването, осъзнаването и преодоляването на всеки един от посочените пластове се случва по различен начин при всеки. Общото е, че това обикновено е междинна спирка по пътя към възстановяването на умението за разпознване и утвърждаване на личната истина, а и за завръщането към автентичната ни сила и независимост. В храненето, а и като цяло.

Нататък Илюзиите по пътя към личната истина в храненето: Недостиг и презапасяване

Животински продукти?

Някои все още да, за когото и докогато това е нужно по пътя на Живота

Първоначалната идея за настоящия материал дойде след като попаднах на текст в социалните мрежи, убеждаващ в предимствата на определен подход в храненето. Там той бе определян като здравословен и отстояван в някак назидателна съпоставка с определени избори на масовия потребител в страната ни. Текстът засили усещането ми, че колкото са различни вижданията на хората за това какво е „правилно“ да ядем, толкова са разнообразни и често противоречиви разбиранията за понятия като „полезно за здравето“, „природосъобразно“ и пр.

Полярни полемики и лични прозрения

След като отшумяха емоциите, които въпросният апел предизвика у мен, той ме потопи в размисли за полярностите в мненията по въпроса, особено що се отнася до приема на продукти от животински произход. Актуална по принцип, тази тема отново попадна във фокуса на обществено внимание покрай някои протестни събития на привърженици на веганската философия. И както можеше да се очаква, разпали яростни спорове между защитаващите двете крайни позиции по въпроса. Те се разгоряха с пълна сила в Интернет пространството, като бяха съпроводени от доста емоционални, понякога осъдителни думи.

След като се отдръпнах от мислите за енергията на въпросния дебат, аз самият се запитах каква е моята истина по въпроса. И бях достатъчно откровен пред себе си, когато осъзнах, че в една или друга степен също бях изпаднал в полярност, защитавайки тезите за отказ от храни от животински произход като универсални и общовалидни и то още тук и сега.

Нататък Животински продукти?