Да бъде нашата воля…

Навярно някои от вас са чели за популярното схващане, че светлината може да се държи и като поток от частици (както очаква от нея Нютон), и като вълна (както я вижда Хюйгенс). Тази твърдяна двойнственост се илюстрира с така наречения „опит на Юнг“ (за който се споменава и в гимназиалните учебници, поне едно време беше така). Без да навлизаме в дебрите на квантовата физика само ще споменем, че за част от учените горният феномен се обяснява с ролята на наблюдателя. Според въпросните учени е напълно възможно светлината да показва природа, която се определя от волята на наблюдателя, изразена като негови намерения, очаквания, вярвания и пр.

Разсъждавайки върху въпросния феномен, и приемайки за вярно допускането за ролята на наблюдателя, неминуемо стигнах до въпроса „Защо?“. Какво би могло да доведе до такава променлива същност на светлината? Съвсем не без чувство за хумор, но и съвсем сериозно, можем да отговорим, че едва ли тя, светлината, прави това заради някаква срамежливост, преструвки или желание да угоди на някого – колкото и ненаучно да звучи, едва ли ще сгрешим като кажем, че ако тя го прави, значи така трябва да бъде, такава е нейната природа. Явно елементарните частици, изграждащи материята според масовото разбиране за нещата, се подчиняват на волята на наблюдателя просто защото така осъществяват предназначението си, т.е. така те са това, което са.

След горните размисли идва възможният паралел с хората и друг актуален въпрос – защо на не малка част от нас ни влияе толкова силно това, което си мислят другите по един или друг въпрос или за нас в частност, това, което те искат, което очакват и т.н. Дали и ние сме като фотоните, ще запита някой. По-скоро не, ще си позволя да отговоря аз. И го вярвам, защото споделям тезата, че при хората да се влияеш от мнението и очакванията на другите означава да нямаш ясна представа за истинската си същност, да се откажеш от собствената си могъща сила на Съ-Творец на Реалност и просто да се подчиниш на чуждата воля, отричайки се именно от природата си, от това, което си. Ако на някого му хрумне, че горното звучи твърде претенциозно и грандоманско, просто да си спомни за наблюдателя от описания светлинен феномен…

Нататък Да бъде нашата воля…

Advertisements

Когато филмите искат да ни кажат нещо: Ефектът на пеперудата

ButterflyEffect
 
За първи път си спомних колко ще са важни за мен въпросите за времето и времевите феномени след като гледах филма „Ефекта на пеперудата“ и часове след това буквално не бях на себе си… Толкова разместени бяха пластовете на разбиранията ми за реалността… Последваха и други филми, посветени на темата, много прозрения и нови осъзнавания… По-долу помествам един от текстовете, които също са ме впечатлявали силно… Спомням си, че ще има и много други постове… а и споделяне от първо лице…
Времето е  “динамика на случването” на вътрешно ниво. На енергийните нива  времето се явява реалност, “променяща се” в зависимост от усещанията. При различни обстоятелства времето се усеща по различен начин. Казвате, че времето “лети”, когато се забавлявате, и че е застинало, когато сте в приемната на зъболекаря или на опашка в супермаркета. На тези нива то съществува, но не е нещо, което съществува независимо от вашите усещания или извън тях. По своята същност времето е субективно. То е начин за моделиране на опитностите, за да може да ги осмислите.
 
Например, представете си, че сте на гарата сте и очаквате пристигането на влака. Дотогава има още малко време затова просто си седите, зяпате и незабелязано влизате в леко изменено състояние на съзнанието. Мислите си за някого, с когото сте говорили вчера. С лекота си припомняте разговора и ярко си спомняте как ви е повлиял. Преживявате отново определени части от разговора, като ги изтегляте от миналотов момента на вашето Сега. И ето какво реално се случва – вие пътувате в миналото и отново посещавате енергиите на онзи момент. Енергията на вашето Сега взаимодейства с енергията на Миналото, като е възможно да създаде промяна в усещанията ви за онзи момент и следователно, променя миналото.
 
Под изменение на миналото нямаме предвид, че променяте някакви физически факти… а че внасяте в тях друга интерпретация или гледна точка. Но… променяйки съдържанието на чувствата на конкретното минало събитие, … вие го променяте по определен начин!
 
Помислете върху следващия пример. Разговаряли сте с някого, който искрено се е обидил от някаква ваша забележка, макар че не сте имали никакво намерение да го критикувате. Човекът, с когото сте разговаряли, е започнал да ругае, а след това си е тръгнал. Сега, на свой ред, вие се чувствате обиден и едновременно с това неразбран, ядосан и шокиран. Когато се връщате у дома, в продължение на няколко часа се чувствате разстроени, но след това позволявате на всичко това да си отиде и вечерта спите добре. На сутринта, докато стоите на гарата и чакате влака, изведнъж си спомняте този конкретен разговор, в който всичко тръгна в грешна посока. Сега го разглеждате от друга гледна точка и изведнъж осъзнавате, защо човекът така се е обидил на вашата забележка. Сега можете да погледнете неговата емоционална реакция в абсолютно друга светлина, и по-специално, че тя няма нищо общо с вас. Разбирате, че не вие сте го наранили, а просто сте докоснали негова стара рана. Тази гледна точка задейства във вас различна емоционална реакция. Изпитвате чувство на облекчение, разбиране и разбира се на прошка. „О, ясно… Сега вече разбирам… Бедният човечец!”
 
В този момет вие пресътворявате миналото… Изпълвате го с нова интерпретация на фактите, което изменя първоначалната ви реакция! За да бъдем точни, … трябва да отбележим, че това не означава, че … първоначалната ви реакция не се е състояла! Това означава, че … енергиите на гнева, … шока и неправилното разбиране са трансформирани в разбиране и прошка. Посредством взаимодействие между минало и настояще се е извършила енергийна трансформация. Всъщност физическите факти не са толкова важни. Чувственото съдържание на ситуацията и енергийната реакция спрямо нея … формират вашия живот и вашата реалност. Затова с пълно право можем да твърдим, че можете да променяте миналото, пътувайки през времето в неговите енергии, които се нуждаят от изцеление.
 
Докато стоите на гарата и пътувате във времето, определен аспект от съзнанието ви все още се намира в тялото ви.  С “крайчеца на съзнанието си” може да усещате, че ръцете ви стават по-студени или че децата зад вас говорят твърде силно.
 
Съзнанието може да се разделя. То може да се намира на различни места едновременно. Това означава, че съзнанието може да обитава едновременно различни енергийни реалности. Това е значението на многоизмерността. Вашето съзнание не е ограничено в пространството и времето. Вие не сте ограничени от миналото и бъдещето, тъй като те не са фиксирани. Те са подвижни полета от преживявания. Те могат да бъдат променяни и вие можете да взаимодействате с тях от момента Сега.
 
Съзнанието ви е многоизмерно, макар и да си мислите, че то се намира в затвора на вашето физическо тяло. Известен ли ви е израза: „Тя е заседнала в миналото”? Това се казва, когато някой не може да позволи на миналото да си отиде… и затова съзнанието му е изпълнено с емоциите и усещанията от миналото като съжаление, разкаяние или просто тъга. Този човек не е в „момента Сега”. Той е в миналото. Както и в предния пример, той взаимодейства с миналото от момента Сега, но не по освобождаващия, „алхимичен“ начин. Неговото тяло се намира тук и сега, но той е заседнал в миналото. За него времето е спряло, макар часовникът да тик-така и да отмерва изминаващите седмици и месеци. И всичко е така, защото този човек не променя преживяванията си.
 
Истинският въпрос е следният – как е възможно да усетите себе си многоизмерен по един освобождаващ и трансформиращ начин?  Вашата духовна участ е да бъдете многоизмерни, мъдри и осъзнаващи се. Вашата съдба е да станете напълно съзнателни  многоизмерни творци. През цялото време взаимодействате с другите измерения, част от които сте, но когато правите това съзнателно и с приемане, … вие трансформирате реалността на тези измерения. Като изтегляте от тези измерения заседналите или задържаните енергии … и като ги задържате в светлината на вашето Съзнание, … вие освобождавате и интегрирате части на вашия АЗ и с това променяте вашето настояще! Вътре във вас се срещат много сфери на съзнание и всъщност вие сте техният господар, който избира коя от тях да изследва. Свободни сте да пътувате във всяка от тях, бързо или бавно, далече или близо. Докато се отъждествявате с Духа вътре във вас, вие запазвате съзнанието, че сте свободни.
 
Когато зациклите в ограничаващи мисли от рода на „това е невъзможно”, „това не е разрешено”, „това няма да доведе до добро” и т.н., вие затъвате в илюзиите на разделението. Процесът на „развързване” и „отлепянепреминава през редица стъпки или етапи, които наричате… „вътрешно израстване“. От човешка (линейна) позиция вие изчиствате дисонансите и бавно се трансформирате в съответствие с четирите етапа на вътрешното развитие, които описваме тук. От позицията на Духа, обаче, вие просто се връщате към вашето естествено състояние на божествено осъзнаване.
 

Източник: Pamela Kribbe ”The Jeshua Channelings”, по материал в сайта selftransformation-bg.com