Микробни поуки в множествено число (допълнена)

Ние не сме сами. Макар и най-често използвана в един по-различен, космически контекст, тази позната фраза звучи още по-актуално тук на Земята, в заобикалящата ни околна среда, дори в домовете ни, а както се оказва – в нашите тела. Показва ни го не само общуването с другите хора, но и взаимодействието с всички онези големи и малки организми, с които споделяме общ дом на Зелената планета. В по-конкретен план, тук имам предвид и обитаващите човешкото тяло в мирно съжителство многобройни и разнообразни микроорганизми. За тези организми, познати и под наименованието микробиом или микробиота, едва напоследък научаваме, че всъщност имат по-голямо значение за здравето и баланса ни отколкото предполагаме. Което вярвам е достатъчен повод да се опознаем по-добре.

Кой още обитава тялото ни?

Идеята, че в човешкото тяло навлизат невидими с просто око микроорганизми, всъщност не е толкова стара, колкото бихме могли да си помислим. Като причина за това вероятно може да се посочи развитието на науката и техниката, които до определен момент просто не са позволявали да се регистрира съществуването на микросвета в и около нас. Любопитен факт в този контекст е това, че още в древността хората са предполагали, че някои заболявания се пренасят между хората по въздуха, но са обяснявали това с т.нар. миазма или замърсена пара. Едва след идването на 17 век и изобретяването на увеличителните уреди от Антони ван Льовенхук и други изследователи на живата материя, хората започват да разбират за съществуването на микробите и значението им за човешкото здраве.

След многобройни наблюдения и експерименти, през втората половина на 19 век благодарение на работата на Пастьор, Кох и други учени, се появяват достатъчно доказателства за взаимодействието на човешкото тяло с различни бактерии, вируси, гъбички и други микроби. Тогава обаче влиянието на тези организми е разглеждано повече като неблагоприятно. Така се заражда и теорията, че повечето заболявания при човека и животните всъщност са причинени от патогенни микроби (т.нар. „микробна теория за заболяванията“). През 20 век тази теория се превръща в център на медицинската парадигма и води след себе си създаването и широкото разпространение на различни противомикробни терапевтични средства като антибиотиците и ваксините.

Другата страна на нещата

Тези лекарства, насочени към елиминирането на различни патогенни микроорганизми, действително предизвикват революционна промяна в третирането на множество животозастрашаващи състояния, водят до преодоляване на тежките епидемии от миналото и спасяват милиони хора. Необходими са обаче няколко десетилетия, за да може човечеството да стигне до осъзнаването, че всъщност нещата имат и друга страна – микроорганизмите, с които взаимодействаме, и които навлизат в и обитават телата ни, могат да имат неподозирани благоприятни ефекти за човешкото здраве. Нещо повече – че може да са необходимо условие за оптималното функциониране на всички многоклетъчни организми, в това число тези на хората.

С достигането до споменатите заключения постепенно се заражда една различна общностна парадигма за човешката биология и здраве, включваща изцяло нови понятия. Едно от тях е т.нар. микробиота* – екологичното общество от коменсални / паразитни (т.е. извличащи изгоди без да пречат), симбиотични (разчитащи на взаимни ползи) и патогенни (т.е. вредящи) микроорганизми, които се срещат във всички многоклетъчни организми (в т.ч. растенията, животните и човека). Що се отнася до думата микробиом“, която често се използва като синоним на микробиота, с нея в строго научен смисъл се обозначава съвкупността от гени на микроорганизмите, обитаващи определена ниша, в случая дадено растение, животно или човек. В контекста на човешкото тяло, микробиом и микробиота все по-често се използват вместо добилото популярност „чревна микрофлора“, което се употребява за обозначаване и само на симбиотичните организми, обитаващи човешкото тяло и в частност стомашно-чревния тракт.

Защо са важни микробиомът и микробиотата?

През последните години науката, в частност медицината, достига до принципно ново разбиране на взаимодействието ни с населяващите телата ни трилиони микроорганизми. Стъпка по стъпка учените установяват, че тези микроорганизми, включващи различни бактерии, археи, първаци, гъбички и вируси, имат жизнено важно значение за имунното, хормоналното и метаболитното равновесие на своя „домакин“. Оказва се, например, че между домакина и населяващите го организми протича постоянна комуникация, която позволява на имунната система да разпознава „кой свой, кой чужд“, т.е. да обезврежда патогените и да не засяга полезните обитатели на тялото.

Нещо повече, самите микроби, съставляващи микробиотата, могат да допринасят за това потенциално вредните „агенти“ да се държат настрана и така да оказват ценна помощ на своя „домакин“, който също им предоставя различни полезности, в т.ч. среда за обитаване и необходимите хранителни вещества.  Наред с това, вече започва да се открива колко важни са симбионтните организми и за хормоналните и метаболитните процеси. Като пример тук може да се посочи, че има проведени експерименти, които дават основания да се смята, че микробиотата и микробиомът може да са фактор за това дали съответният организъм ще бъде с оптимална телесна маса, или ще проявява склонност към наднормено тегло.

Посочените примери обаче далеч не се изчерпват полезните ефекти от микробиотата и микробиома. И вярвам е само въпрос да време да разберем много нови и неочаквани неща за тях, като например кой и как ни помага да държим настрана и да се освобождаваме от потенциално опасни организми и токсични вещества, какво е общото между храненето и имунната система, кой произвежда една част от ензимите, използвани от човешкото тяло, какво стои в основата на впечатляващата многофункционалност на черния дроб, какво всъщност е в основата на апетита при хората и кой потребява по-голямата част от приетите с храната въглехидрати, защо голямата част от невротрансмитерите се произвеждат в червата и каква е ролята на блуждаещия нерв за комуникацията между микробиотата и мозъка, за какво реално служат хормоните и други. Въпроси, отговорите на които, поне по мое мнение, значително ще променят представите ни за устройството, функциите, микроекологията и здравето на човешкото тяло.

Когато нещата излязат извън баланс

След като дълго време сме гледали на взаимодействащите с човешкото тяло микроорганизми само като на потенциални вредители и причинители на опасни заболявания, през последните години започват да се появяват доказателства, че болестите често идват не толкова заради влиянието на вредни външни химични или биологични „агенти“, колкото заради вътрешни дисонанси на човешкия организъм, в това число на неговите микробиота и микробиом. Например, по наглед парадоксален начин човек разбира за потенциалните негативни ефекти върху здравето от разбалансирането на микроекологията и чрез последиците от употребата на средствата, които е изобретил за борба с „вредните“ микроби, в т.ч. ваксините и антибиотиците.

Така макар споменатите лечебни средства да имат важна роля за опазването на човешкото здраве, в средносрочен и дългосрочен план се оказва, че те могат да имат и неблагоприятни ефекти. И както става ясно за все по-голяма част от хората, прекалената и невнимателна употреба на тези средства може да доведе до поражения върху микробиотата / микробиома и оттам до тежки имунни, хормонални и метаболитни дисбаланси. Ефекти, които могат да бъдат предизвикани не само от споменатите медикаменти от хуманната медицина, но и от различни други химични препарати, например използвани в селското стопанство (хербициди, пестициди, хормони и пр.) и хранително-вкусовата промишленост (консерванти, подобрители, стабилизатори и пр.), а и различните промишлени и други замърсители на околната среда като цяло.

Да възстановим микроекологията

На основата на последните научни открития, съвременното разбиране за цялостно здраве разглежда като необходимо условие за благосъстоянието на човека и поддържането на оптимален баланс на обитаващата тялото му микробиота. В конкретен план това например вече води до осъзнаване, че употребата на антибиотични препарати трябва да се сведе само до необходимия минимум, а когато такава е наложителна, тя задължително да се следва от мерки за възстановяване на елиминираните при лечението симбиотични организми, в т.ч. чрез приемането на т.нар. пробиотици (живи микробни хранителни добавки, които влияят полезно и благотворно на човека, подобрявайки и оздравявайки вътрешния микробен баланс).

Все по-широко внимание се обръща и на значението за човешкото здраве на пробиотичните храни като например добре познатото по нашите ширини кисело мляко (получавано благодарение на прословутия Lactobacillus bulgaricus, често в комбинация с други микроорганизми, в т.ч. Lactobacillus аcidophilus и някои бифидобактерии), някои сирена (например швейцарското ементал се получава чрез носещия редица ползи Lactobacillus helveticus) и други млечни напитки (като кефирa, получаван чрез комбинация от симбиотично съществуващи млечни бактерии и дрожди). Също много полезни могат да бъдат и различни други продукти на млечно-кисела ферментация, получени от зеленчуци. Такива са киселото зеле, маслините в марината и естествените солени туршии, където главен „продуцент“ е високо приспособимият и способен да произвежда кислородна вода Lactobacillus plantarum (този организъм също може да има много здравословни ефекти, в т.ч. възстановяване нормалната пропускливост на чревната лигавица).

В един по-широк екологичен план, в който са видими връзките между макро и микро ниво, осъзнаването на ефектите върху микробиотата и микробиома на промишленото замърсяване и токсините от селското стопанство постепенно водят след себе си и до все по-голямо търсене на натурални и чисти храни. Съответно до избор на природосъобразни селскостопански практики и методи за производство, преработка и съхранение на хранителните продукти и приготвяне на храната (както може да се досетим, когато растенията не са третирани с химикали, част от микробиотата им се съдържа в използваните за храна от хората и животните техни части – корени, листа, плодове, семена и пр.). Така се оформя една вече набираща скорост екологична тенденция, намираща израз и в бума на т.нар. биопродукти и търговията с тях, съответно в завръщането към традициите на дребното натурално земеделие и животновъдство, занаятчийството и ръчната изработка на множество храни и други потребни на човека продукти и вещи (козметика, дрехи, мебели и пр.).

Мислене в множество число

Освен конкретните мерки за възстановяване баланса на обитаващата телата ни микробиота, още по-голямо значение за цялостното ни благосъстояние има промяната в световъзприятието, което може да дойде в резултат на откритията за ключовата роля на взаимодействието с тези организми. Това включва не само по-отговорно отношение към екологията на планетата Земя, но и по-цялостно мислене, което винаги отчита влиянието върху околната среда на всяко решение, което вземаме като групи и отделни индивиди.

Така например някои направления в диетологията вече извеждат като важен принцип в храненето, че преценката за полезността на една храна следва да се прави и на над надорганизмово, колективно ниво. Т.е. да включва анализ на въздействието на тази храна не само върху тялото на съответния човек, а и върху населяващите това тяло микроорганизми. Защото осъзнаваме това или не, с част от храната, която приемаме, ние храним именно тези организми (или други, с които съжителството може да е и проблематично).

По любопитен, но поучителен начин, изводите, които правим въз основа на взаимодействието си с невидими с просто око микроби, малко по малко ни водят и до осъзнаване на значението на другите в нашия живот, на важността на заедността, споделянето, колективното начало и мисленето в множество число. До разбирането, че всяко нещо, което правим, има своето отражение и върху другите, а предвид свързаността ни със всичко и всички, в крайна сметка отново рефлектира и върху нас. Интересен факт в тази връзка е тезата на някои автори, че епидемиите от миналите векове, характерни най-вече за големите градове, всъщност са били причинени от неспособността на хората хармонично да съжителстват в големи групи.

Разсъждавайки в тази посока, можем да стигнем и до прозрението, че само ако се вземат предвид всички участващи в едно взаимодействие, може да се постигне глобално благосъстояние. Т.е. онова положение на нещата, което е най-оптимално не само за един или друг, а за всички като цяло. Прозрение, което рано или късно вероятно ще ни отведе до отговори и решения за глобални предизвикателства като войните, насилието, социалните и икономическите неравенства, глада и бедността. А и до ново разбиране за фундаментални въпроси като изобилието и справедливостта.

Най-интересното тепърва предстои

Всичко казано по-горе е достатъчно да ни накара да се замислим и да открием за себе си неподозирани истини както за значението на микробиотата и микробиома за функционирането и здравето на нашите тела, така и за ползите от по-колективното възприемане на всичко, което се случва в нас, с нас и около нас. И колкото да звучи новаторско, за някои дори революционно или невероятно, за себе си съм убеден, че това, което предполагаме днес, е само една много малка част от цялостната истина за уникалните механизми на взаимодействие на организмите на Земята, а и на всички части на пъстрия пъзел на Вселената. А това със сигурност означава едно – най-интересното в опознаването на автентичната ни същност и Живота като цяло тепърва предстои.

Ако статията Ви е харесала, моля споделете я с бутончетата по-долу, за да достигне тя до повече хора. Благодаря!

Използвани източници:


* Терминът „микробиом” е въведен от нобеловия лауреат Джошуа Лидърбърг за дефиниране на комплекса от гени и взаимодействия на екологичните „общества” от коменсални (съжителстващи с изгода за единия, без другия да е повлиян), симбиотични (съжителстващи при взаимна изгода) и патогенни микроорганизми (съжителстващи при изгода за единия и вреда за другия), които обитават човешкото тяло. Ученият пръв предлага идеята, че общият геном на микроорганизмите представлява допълнение към човешкия и се създава „колективен” геном, който превръща човека в суперорганизъм (холобионт) или по-точно в „екосистема”.
Advertisements

Публикувано от

zdravelei

Блог за цялостно здраве в Ерата на Водолея

2 коментара към “Микробни поуки в множествено число (допълнена)”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s